ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102
София, 09.02. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 3353 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Делото е образувано по касационната жалба на адвокат М като процесуален представител на “С” /ССО/ ЕАД София срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд от 10.ІV.2008г. по гр.д. № 56/2008г., с което е оставено в сила решението на Габровския РС от 03.І.2008г. по гр.д. № 263/2007г., с което са отхвърлени предявените от “ССО” ЕАД срещу Р. “Р” гр. Г. искове за признаване на скица № 522/29.ІІІ.2000г., издадена от Община Г., за невярна, за обявяване за нищожен като издаден в нарушение на закона и отменен нотариален акт за поправка на нот.акт № 26 т.ІІ н.д. № 122/2000г., за обявяване за нищожен като издаден в нарушение на закона и отменен нот.акт № 78, т.VІІ н.д. № 2032/1998г. и за обявяване за нищожен като идздаден в нарушение на закона и отменен нот.акт № 77 т.VІІ н.д. № 2027/1998г.
Ответникът по касационната жалба Р. “Р” е заел становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
В изложението към касационната жалба вх. № 1807/09.VІ.2008г. са изложени съображения за съществени процесуални нарушения и необоснованост: по претенцията за нищожност на скицата – тъй като не е отчетено, че в разписния лист и касаторът е вписан като собственик на имота, предмет на атакувания нотариален акт, по претенцията за нищожност на нот.акт № 77/1998г. и нот.акт № 78/1988г. – не е съобразено удостоверението от А. по вписванията /АВп./, че нот.акт № 78 е записан на физически лица за имот в с. Б., а нот.акт № 77 е записан на ответната кооперация за процесния имот, по претенцията за нищожност на нот.акт № 26/2000г. за поправка на нот.акт № 78/1998г. – поправката не е законосъобразна, тъй като е извършена без заявление на ползващите се от акта четири физически лица. Сочи се неправилност на извода, че ответната кооперация се легитимира с валиден нот.акт № 78/1998г., въпреки че в АВп. този акт е регистриран на четирите физически лица за друг имот и въпреки че по силата на ЗКИР имотният регистър показва данни за недвижимите имоти, включително и за техните собственици. Поправките в номера на нотариалния акт са извършени в нарушение на закона, без вписване на съответна бележка за това от лицето, което ги е извършило.
В допълнителното изложение вх. № 2444/28.VІІ.2008г., направено след връщането на делото с разпореждане на председателя на Трето ГО на ВКС на РБ № 127/09.VІІ.2008г., касаторът сочи, че атакуваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три броя представени решения – по гр.д. № 298/2001г. на ІV ГО, Р № 466/1996г. на 5 чл. състав на ВКС и по гр.д. № 1132/2000г. на ІV ГО, както и че решението не съдържа правилната правна квалификация, която е чл.97 във вр. с чл.431 ал.2 от ГПК /отм./, а не чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.431 ал.2 от ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице в случая сочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и предвидени в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
В частта по претенцията за установяване невярност на скица № 522/29.ІІІ.2000г. въззивният съд е приел с атакуваното решение, че ищецът оспорва отразеното в този документ записване на собствениците и процентите им от отразения в него имот – дворище пл. № 1* по регулационния план от 1998г. Тези данни не създават собственост, а само отразяват, че в разписния лист за имота не е вписано друго лице като негов собственик. Ищецът в качеството си на съсобственик е следвало да направи постъпки за отразяване на правото си на собственост в разписния лист.
В частта по претенцията за нищожност на констативен нот.акт № 78 т.VІІ в.д. № 2032/1998г., по който ответникът е признат за собственик на южната реална част от триетажната масивна смесена административна сграда на ул. “. № 31 в гр. Г., построена в собствено дворно място – дворище пл. № 1* кв.45 по плана на града, съдържащо 2922 кв.м, съдът е приел, че претенцията, основана на твърдения, че по акта е признато право на собственост на повече с 622 кв.м от реституираното и че е признато право на собственост на реална част, а не в идеална, е неоснователна, тъй като признатото с акта право на собственост е за реална част от сграда, а не от дворното място, в което тя е построена.
За несъстоятелно е намерено твърдението за нищожност на нотариалния акт и защото в нотариалното дело не се съдържал оригиналът на акта. Прието е в тази връзка, че по силата на чл.35 от ПВп. оригиналите се подвързват в томове и не се съхраняват в нотариалните дела.
По твърдението за нищожност на нотариалния акт поради издаването му в нарушение на общите правила на нотариалното производство е прието, че в акта, както и в нот.акт № 77 т.VІІ н.д. № 2027/1998г., е допусната техническа грешка, която е отстранена чрез поправка на четвъртата цифра на номера на нот.д. № 2* Други поправки, касаещи страните в нотариалните производства, имотите, подписа на нотариуса или печата на нотариалната служба, не са извършвани. Върху корицата на н.д. № 2027/1998г. като страна е отбелязана ответната Р. по молбата й от 11.ІХ.1998г., на която е извършен и акта № 78/1998г., препис от който е получен от нейн представител на 24.ІХ.1998г. Върху корицата на н.д. № 2032/1998г. като страни са посочени четири физически лица по молбата им от 14.ІХ.1998г., на която е извършен акта, препис от който е получен от тях на 17.ІХ.1998г., и номер на акта 78 т.VІІ. С оглед на това поправките са извършени след получаване на акта, следователно при изповядането му не са нарушени правилата за нотариалното производство.
По претенцията за нищожност на нот.акт № 77 т.VІІ н.д. № 2027/1998г., относно който с протоколно определение от 27.ІХ.2007г. е обявено за безспорно, че не е на Р. “Р”, въззивният съд е приел, че тъй като този акт не касае ответника и страните по него С. П. , Б. П. , И. П. и Р. П. не са страни в настоящото производство, искането е неоснователно.
По претенцията за нищожност на нот.акт № 26 т.І рег. № 1* д. № 122/2000г. за поправка на нот.акт № 78/1998г., изразяваща се в заместване на ред 14 в него на числото 2922 кв.м с 5810 кв.м и на ред 19 вместо граница парцел ****хотел да се чете улица, въззивният съд е приел, че поправката е извършена съобразно закона въз основа на скица № 522/29.ІІІ.2000г., отразените в която граници и площ на имота са такива, каквито са били те и към момента на извършване на акт № 78/1998г.
Съгласно чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В разглеждания случай касаторът не е посочил съществен материалноправен въпрос. Релевираните в изложението съображения са такива по смисъла на чл.281 от ГПК, т.е. основания за касационно обжалване, а те не представляват основания за допускане на касационното обжалване и не обуславят такова.
От друга страна, представените решения не обосновават извод за разрешаване от въззивния съд на спора по делото в противоречие със съдебната практика. Липсва противоречие с решение № 1942/15.І.2002г. по гр.д. № 298/2001г. на ВКС ІV ГО, в което е прието, че когато се установи, че собственикът на недвижим имот притежава по-малък обем права от тези по констативен нотариален акт, съдът е длъжен да отмени акта за частта над признатите му от него права. Това е така, тъй като въззивният съд в случая е приел, че процесния нотариален акт не касае и дворното място освен южната реална част от триетажната сграда в него, а този въпрос не се сочи като основание за допускане на касационно обжалване. Не сочат за противоречие със съдебната практика и решение № 466/1996г. на 5 членен състав на ВС и решение № 2000/25.І.2001г. по гр.д. № 1132/2000г. на ВКС ІV ГО, в които е прието, че е недопустимо самостоятелно предявяване на иск по чл.431 ал.2 от ГПК /отм./ – по такъв въпрос в атакуваното решение въззивният съд не се е произнесъл.
Не са налице и сочените несъответствие между заявената от касатора-ищец и приетата от съда правна квалификация на предявените искове, както и несъобразяване с разпоредбите на ЗКИР с оглед на обстоятелството, че записванията в имотния регистър нямат правопораждащо действие. Поради това не са налице и предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Габровския окръжен съд на 10.ІV.2008г. въззивно решение № 85 по гр.д. № 56/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: