ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102
София, 30.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4613/2008 година.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ТД „Н.
В изложението по чл.284, ал. З, т.1 ГПК са изложени твърдения, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т. З КТ. Като съществен материалноправен въпрос се сочи неправилното приложение на разпоредбата на чл.194 КТ в процесния случай като се твърди, че процедурата за налагане на дисциплинарно наказание е уредена в чл.6, ал.6 от Закона за НАП. И заповед на изпълнителния директор №/28.6.2006 г. Застъпва се становище, че датата на постъпване на сигнала за дисциплинарно нарушение не е датата на откриване на дисциплинарното нарушение по смисъла на чл.194, ал.1 КТ, поради което срокът по визираната разпоредба не тече от този момент. Твърди се, че такава не е и датата на резолюцията върху доклада от изпълнителния директор/т.2.11. от цитираната заповед/.
Моли се за допускане до касационно обжалване на касационната жалба и уважаването й.
Ответникът по касация – З. Й. З., посредством процесуалния си представител – адв. И, е депозирал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и допускането й.
Върховният касационен съд, състав на I г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос е съществен, но по него съдът точно е приложил закона. С оглед наведените от касационния жалбоподател доводи разпоредбите, визирани в изложението по допустимостта на касационната жалба са ирелевантни, тъй като единствения приложим закон по спазване сроковете за налагане на дисциплинарно наказание е правната норма на чл.194, ал.1 КТ. Нормата на чл.6, ал.6 ЗН. не урежда изобщо срокове за налагане на дисциплинарно наказание, но дори и да ги уреждаше, при наличие на стълкновение с нормата на чл.194, ал.1 КТ, приложимата е последната. Нея въззивната инстанция я е приложила в съответствие с буквата и духа й. Разпоредбата по ясен и категоричен начин изисква налагането на дисциплинарното наказание да бъде извършено в рамките на два месеца от откриване на деянието, което в случай е доказано категорично. Работодателят е бил уведомен за него на 21.02.2007 г., видно от писмо вх. №К2522/21.02.2007 г., с което са му изпратени материалите по преписката.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на I г.о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №216/06.6.2008 г. по гр.д. №242/2008 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г.о., подадена от Т. дирекция на Н. – Ш.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.