О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1020
гр. София 10.09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1473 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата К. А. К., чрез адв.К. М. срещу решение № 351/12.11.2014 г. по в.гр.дело № 1406/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 790/10.07.2014 г. по гр.дело № 5872/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което предявените искове от жалбоподателката срещу [фирма] [населено място] с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, 2 и т.3 КТ за сумата 4080 лв. и с пр.осн.чл.222,ал.1 КТ за сумата 680 лв. са отхвърлени. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 КТ са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. подлежи ли на съдебна преценка извършения от работодателя подбор по реда на чл.329,ал.1 КТ, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, 2. спазени ли са условията на чл.266 ГПК, вр.чл.235,ал.2 ГПК след като въззивния съд се е произнесъл по спорни между страните въпроси за законосъобразното извършване на подбора в нарушение на процесуалните правила за доказване, като е лишил ищцата от възможността да докаже своите твърдения, като същевременно не е задължил ответника да осъществи в негова тежест доказване на фактите свързани със същия този подбор. В това отношение въззивният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна по реда на чл.293,ал.2 ГПК и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав за събиране на доказателства, 3. длъжен ли е работодателя да включи в подбора всички работници в дружеството, изпълняващи такава длъжност или всички работници в дружеството независимо от това кой от тях я изпълнява, 4. какви са процесуално правните последици от неустановяване на факти, които ответника е бил длъжен да събере, но не го е сторил и допустимо ли е това събиране на тези факти да се прехвърля в тежест не на страната върху която тази доказателствена тежест не тежи, 5. тогава когато още с исковата молба ищец по заведен иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ, вр.чл.329,ал.1 КТ в съдебно заседание е оспорил законосъобразността на осъществения подбор, формулирано е твърдение, че лицето, което е оставено е с по-ниска квалификация от него и не работи по-добре, доказателства за това не са събрани и не са били ангажирани гласни и експертни при положение, че доказателствената тежест лежи върху работодателя не следва ли при преценка по реда на чл.235,ал.2 ГПК издадената заповед за уволнение да бъде обявена за незаконосъобразна, същата да се отмени и ищеца да бъде възстановен на работата, която е заемал. 6. формално извършения подбор равнозначен ли е на липса на подбор, 7. подлежи ли на контрол за законосъобразност от страна на съда размера на конкретната оценка, до които е достигнала назначената от работодателя комисия, начина на поставяне и изготвяне на оценките от същата тази комисия и от частна фирма, на която е възложена извършване на възложена работа, представляваща консултиране по организационно развитие и управление на персонала, процес на обучение с учебни и демонстрационни цели и внедряване на система с такива цели? Такъв способ изобщо, който не се свързва нито пряко, нито косвено с критериите очертани в чл.329,ал.1 КТ допустим ли е или не? 8. при съкращение в щата работодателя ли е този, който следва да събере предварителна информация от работника определен за уволнение и предприятието ли е това, което трябва да поиска от работника да представи медицински документи-епикриза, удостоверение и др.лечебно-профилактично заведение, където се лекува или се води на диспансерен отчет или това трябва да направи самия работник. Последният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Останалите въпроси според жалбоподателката са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са т.решение № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС и решения, постановени от състави на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответника по жалбата [фирма] [населено място], чрез адв. М. Ч. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на К. А. К. със заповед № 38/14.10.2013 г., с която е прекратен трудовия й договор на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение и за заплащане на обезщетение по чл.222,ал.1 КТ.
От фактическа страна е прието, че ищцата К. К. е била в трудово правоотношение с ответника. На 14.10.2013г. й е връчено предизвестие за прекратяване трудовия договор, поради съкращаване на заеманата длъжност – “специалист техническа документация”. Със заповед № 00038/14.10.2013г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращение в щата, във връзка с ново щатно разписание от 09.09.2013г., съгласно заповед № З–261/09.09.2013г. Прието е, че от събраните по делото доказателства соченото основание за прекратяване на трудовия договор е налице – намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на служителите в предприятието. Със заповед № З-261/09.09.2013г. е постановено намаляване на щатните бройки за длъжността “специалист техническа документация” – от 3 броя на 1 брой.
Съдът е приел, че в случая работодателят е връчил предизвестие на ищцата-жалбоподател в деня предхождащ деня на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочил е, че неспазването на срока на предизвестието не води до незаконност на уволнението, а поражда само задължение за заплащане на обезщетение от работодателя.
Прието е, че със заповед № 261 – 1/19.09.2013г. на Управителя на дружеството е наредено да се извърши атестация на служителите, включително и от Отдел “Технически” – “специалист техническа документация”. Посочил е, че в изпълнение на същата е проведено заседание на комисията за обобщение на крайните резултати, което е установено от приложен по делото протокол от 24.09.2013г. Съобразно данните от последния след обобщаване на атестационните резултати комисията е отправила до работодателя предложения – за лицето А. П. атестационен резултат – 56 точки – предизвестие за съкращаване, за ищцата атестационен резултат 53 точки – предизвестие за съкращаване и П. Д. Ж. с атестационен резултат 96 точки – остава на длъжността.
Въззивният съд е приел, че подборът е извършен от работодателя в съответствие на изискванията на КТ, че обстоятелството, че същият е извършен от външна фирма не го опорочава. Въз основа на представените по делото атестационни карти за подбора е прието, че назначената комисия, съответно работодателят, е извършил преценка по показатели като професионални знания и опит, лична професионална квалификация, организация на работата, качество на извършваната работа, инициативност в работата и способност за работа в екип. Прието е също, че в случая работодателят е упражнил правото на подбор, че е допустимо той да извърши подготовката му на специално назначена от него комисия, която е само негов помощен орган. Направил е извода, че титуляр на правото на подбор остава работодателят и ползването на помощна комисия и на външен консултант не е нарушение на КТ.
Съдът е приел, че критериите за подбор са предвидени в закона – остават на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Прието е, че в настоящият случай е установено какви качества на служителя са обсъдени и защо той е оценен по-неблагоприятно в сравнение с останалите подбирани служители, че това е достатъчно за установяване на законосъобразността на подбора. Според въззивния съд критериите са изрично предвидени в чл. 329 от КТ, че няма пречка работодателят да въвежда и други критерии, които могат да бъдат отнесени към посочените в чл. 329 от КТ. Направил е извода, че внасянето в анкетната карта за подбора на допълнителни критерии не опорочават законосъобразността при извършването му.
Въззивният съд е приел, че по делото не е установено ищцата да страда от заболяване включено в Наредба № 5/1987г., че са представени 3 броя болнични листове, издадени след уволнението, поради което не се изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда.
Въз основа на събраните по делото доказателства е изведен извода за законосъобразност на извършеното уволнение и за неоснователност на иска за признаване на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна. Приел е, че са неоснователни са и останалите два иска – за възстановяване не предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение, поради преюдициалност на първия предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените искове са отхвърлени.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението. С т.решение № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. В случая съдът е упражнил съдебен контрол относно преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ кой от участниците в подбора има по-висока квалификация и работи по-добре. Изводът за законосъобразност на извършения подбор, тъй като работодателят е извършил преценка по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на участниците в подбора, един от които е ищцата, като е ползвал помощна комисия не са в отклонение от посочената практика.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касае правилността на обжалваното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Този въпрос съдът следва да преценява само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Както се посочи проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Поради това, че формулирания въпрос не е правен само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Съдът преценява, че не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по трети, четвърти и осми въпроси от изложението. Същите не са разрешавани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи. Поради това въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не представляват правни въпроси и формулираните в п.5-ти и 6-ти от изложението. Първият е поставен хипотетично – въз основа на факти, които не са установени по настоящото дело, а въпросът по п.6-ти е формулиран общо и бланкетно, без да е съобразен с конкретните правни изводи на съда по предмета на спора. Следователно всеки от тази въпроси не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по седмия правен въпрос. В първата си част –„ подлежи ли на контрол за законосъобразност от страна на съда размера на конкретната оценка, до които е достигнала назначената от работодателя комисия, начина на поставяне и изготвяне на оценките от същата тази комисия” същият е повторение на въпроса, поставен в п.1-ви от изложението. Както се посочи по-горе въпросът е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Относно втората част от въпроса, който се свежда до това дали е опорочен подбора от обстоятелството, че работодателят при преценката си кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре е ползвал освен помощна комисия и външен консултант не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. За да обоснове предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК жалбоподателката е цитирала множество решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. В нито едно от тях този правен въпрос не е разрешен. Поради това съдът намира, че не е установено наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от ищцата К. А. К..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 351/12.11.2014 г. по в.гр.дело № 1406/2014 г. на Старозагорския окръжен съд по касационна жалба вх. № 15174/22.12.2014 г., подадена от ищцата К. А. К., [населено място], [улица], чрез адв.К. М., съдебен адрес [населено място], [улица].
Осъжда К. А. К., [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: