О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1020
гр. София,07.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3599/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Д. В. срещу решение № 57 от 28.03.2014 г. по гр. дело № 43/2014 г. на Силистренски окръжен съд.
Ответникът по касация – Областна администрация, [населено място] поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Силистренски окръжен съд е потвърдил решение № 642 от 08.01.2014 г. по гр. дело № 1668/2013 г. на Силистренски районен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ, предявени от настоящия касатор против Областна администрация, [населено място] и са присъдени разноски в полза на ответника по претенциите в размер на сумата 300 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е налице фиктивно съкращаване на щата относно длъжността, заемана от В. – „старши специалист” в Дирекция АПОФУС. Изложеният извод е мотивиран след преценка на доказателствата в резултат, на която са констатирани обстоятелствата, относими към спора, а именно – преминаване на част от трудовите задължения за съкратената длъжност към новооткритата /”главен юрисконсулт”/, за която са предвидени и нови различни трудови функции. Отхвърлен е доводът на ищеца, че трудовата функция, която е изпълнявал е необходима за работодателя, тъй като засягала дейност, от която той има нужда, като е посочено, че този довод не води до извода, че е налице фиктивно съкращаване на щата по отношение на процесната длъжност. Съображенията на въззивния съд са, че въпросите относно мотивите за промяната в щата, колко често се извършва тя и какъв е интересът на работодателя са от компетентност на последния и сами по себе си не влияят на извода за осъществен фактически състав по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Посочено е още, че няма пречка работодателят да сключи граждански договор с външно лице, което да обслужва информационната система на областната администрация, без това да е индиция за фиктивно съкращаване в щата.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, формиращи общи основания за допускане на касационно обжалване, съдържанието на които е разяснено в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1. Твърдението, че „решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК” не е обосновано чрез въвеждане на правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и аргументиране на допуснати от съда отклонения от задължителната съдебна практика. Вместо общи и допълнителни основания по посочената норма касаторът е изложил своето становище, че не е налице реално съкращаване на процесната длъжност, извършил е обсъждане на промяната в структурата на областната администрация, като е застъпил виждането, че функциите на старши специалист не могат да се упражняват от главен юрисконсулт, направил е извод, че след уволнението бил назначен на длъжност „младши експерт” Н. К. и е посочил, че „Практиката на ВКС, намерила израз в редица решения, сочи, че при наличие на фиктивно съкращаване на щата, е налице незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение”. Както се вижда от тези доводи страната е изложила оплаквания за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в настоящето производство и с които не се релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За това и следва да се приеме, че с позоваването на съдебни актове на ВКС при липсата на поставени правни въпроси, по които въззивния съд се е произнесъл, разрешаването, на които е обусловило изхода на делото, както и при липсата на обосновка за противоречие между изводите на окръжния съд и тези, възприети в задължителната съдебна практика не са налице основания за допускане на касационен контрол. С цитираното от касатора решение на Върховния административен съд /решение № 808 от 17.01.2013 г. по адм. дело № 2978/2012 г. на състав на V отделение/ не се обосновава допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не включва практиката на административните съдилища / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 3 /. С цитираното в приложението определение № 905/12.07.2013 г. по гр. дело № 1411/2012 г. на ВКС, ІV г.о. също така не се релевира допълнително основание. Същото определение е по чл. 288 ГПК, а тази категория съдебни актове не формира задължителна съдебна практика /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г., т. 2 на ОСГКТК/. Изложените съображения са относими и към другото определение, посочено в приложението – определение № 1039/26.09.2011 г. по гр. дело № 338/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., което е постановено в производство по чл. 288 ГПК. Правно несъстоятелно е позоваването от страна на касатора на решение № 326 от 20.07.2011 г. по гр. дело № 630/2011 г. на ВКС, ІV г.о., което е постановено в производство по чл. 307 ГПК и в което се третират въпроси, различни от разгледаните във въззивното решение, а именно за липсата на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По решение № 479/2013 г. на ВКС, ГК, както и по другите съдебни актове, посочени по- горе, които цитира, страната не е изложила доводи за отклонение на окръжния съд от съдебната практика. С оглед на тези съображения ВКС в настоящия си състав намира, че по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК липсват основания за допускане на касационен контрол.
Твърденията за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК също така не са обосновани, както поради липсата на поставени правни въпроси по смисъла на нормата във връзка с тази категория основания, така и поради липсата на обосновка на допълнителни основания, които касаторът е задължен да изложи кумулативно с общите основания. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият е посочил, че „Основният въпрос, който се поставя за разглеждане пред съда е длъжността, която се заема от лицето, с което е прекратено трудовото правоотношение, макар и да не фигурира в длъжностното разписание не е престанала да съществува като система от функции и задължения”. Цитираното изречение има характер на твърдение, но дори и да се третира, като въпрос за това, дали процесната длъжност не е престанала да съществува въпреки, че не фигурира в щатното разписание, въпросът е фактически, тъй като не произтича от правни изводи на окръжния съд по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ, а от становище на ищеца относно доказаността на твърдението за премахване на процесната длъжност, като трудова функция. Фактическият въпрос какъвто е цитирания по –горе не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са налице и допълнителни основания за допускане на касационен контрол. Твърденията за противоречиво тълкуване на чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ от съдилищата едни, от които според жалбоподателя „приемат, че в рамките на своята оперативна самостоятелност, административния орган разполага с възможността да извърши структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, без това да се отразява на законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение…”, а „Друга част от съдилищата приемат, че при запазване на трудовата функция, която се извършва обикновено от ново назначеното лице, е налице фиктивно съкращаване на щата, поради което и издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна” не релевират допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Страната е посочила решения на Върховен административен съд, които както се обоснова по- горе не са относими към понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 3. Другите актове, изброени в приложението – определение 905/12.07.2013 г. по гр. дело № 1411/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и определение № 1039/26.09.2011 г. по гр. дело № 338/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. са постановени в производства по чл. 288 ГПК и не формират съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, както се отрази вече във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Решение № 326 от 20.07.2011 г. по гр. дело № 630/2011 г. на ВКС, ІV г.о. е постановено по въпроси, неотносими към въпросите, разгледани във въззивното решение, а и по него, както и по другите съдебни актове /включително решение № 479/2013 г. на ВКС/, които цитира, страната не е изложила доводи за отклонение на окръжния съд от съдебната практика. Освен това обосноваването на противоречиви разрешения, като предпоставка за допускане на касационно обжалване се състои в съпоставянето на изводите на въззивния съд по правни въпроси, които е разгледал и решил с изводи, приети в съдебната практика по тях, а не посочване на противоречия между актове на съдилищата /в случая страната не ги е разгледала конкретно за нито един от цитираните актове/, без връзка с правните разрешения на съда, чието решение се обжалва. Ето защо ВКС в настоящия си състав намира, че и по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК липсват основания за допускане на касационен контрол.
По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също така липсва мотивирано изложение чрез въвеждането на правните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, дадените от него правни разрешения и обосноваване на допълнителни основания по нормата. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити доводи за неправилност на въззивното решение. Касаторът възприема основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК и излага оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до изменение на задължителна практика и практика по отделни казуси, по което се разграничава от нарушението на закона по чл. 281, т. 3 ГПК, последното имащо относимост към друго производство – по чл. 290 ГПК. Позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предпоставя обосновка – позоваване на неправилна съдебна практика или неактуална съдебна практика, респективно насоката, в която според страната следва същата да бъде развита или посочване на конкретни разпоредби, които според касатора са непълни, неясни или противоречиви с обосновка на тяхната непълнота, неясност или противоречивост, за да се създаде практика по прилагането им /арг. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Такова изложение касаторът не е направил, поради което следва да се приеме, че и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК липсват основания за допускане на касационен контрол.
С оглед на всичко изложено по – горе настоящият състав на ВКС приема, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 28.03.2014 година по гр. дело № 43/2014 г. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: