О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1021
гр. София 10.09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1221 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [община], чрез старши юрисконсулт С. Х. срещу решение № 5088/03.12.2014 г. по в.гр.дело № 899/2014 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5842/26.08.2014 г. по гр.дело № 1299/2014 г. на Благоевградския районен съд. С последното е признато за недоказано оспорването на автентичността на писмо изх. № 115-ЧР/27.05.2014 г., с което А. С. К., кмет на [община] е изискал писмени обяснения от ищеца Д. Л. Н., признато е за незаконно уволнението и прекратяването на трудовото правоотношение на Д. Л. Н., извършено със заповед № 159-ЧР-Д/30.05.2014 г. на А. С. К., кмет на [община] и е отменено, ищецът е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението – Старши специалист”Сигурност, охрана и обществен ред” в Звено „Общинска охрана и обществен ред” към [община] и [община] е осъдена да заплати на ищеца сумата 4081.50 лв. обезщетение за осн.чл.225,ал.1 КТ за периода 30.05.2014 г. – 30.11.2014 г., заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 23.06.2014 г. до окончателното изплащане и сумата 400 лв. разноски по делото.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1 въпросът съдът съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС уточни и конкретизира както следва – само неизпълнение на задълженията, посочени в длъжностната характеристика ли могат да се квалифицират като „тежки” по смисъла на чл.190,ал.1,т.7 КТ, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 16113/28.07.2014 г. по в.гр.дело № 12421/2013 г. на Софийски градски съд, 2. въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, като е приел, че издадената заповед не е мотивирана, тъй като не е посочено както нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст въз основа на който се налага. Напротив с оглед изричното посочване на законовия текст, а именно чл.190,ал.1,т.7 КТ”други тежки нарушения на трудовата дисциплина” и очертаване на фактическите и правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание в заповедта за уволнение на служителят е осигурена защитата, като същият е напълно запознат за какво нарушение на трудовата дисциплина е наложено наказанието, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 4656/23.06.2014 г. по в.гр.дело № 5781/2014 г. на Софийски градски съд, 3. следва ли служители в дадена организация да носят отговорност за изготвени от тях проекти за документи при положение, че авторството на съответния документ се установява с положен от тях подпис върху съответния документ като „изготвил”, макар и подписът върху волеизявлението, съдържащо се в документа да е на компетентния орган, различен от лицето изготвило проекта на документа, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата Д. Л. Н., чрез адв.Б. Ю. в писмен отговор е изразил становище, че касационната жалба е недопустима в частта, с която се атакува въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл.225,ал.1 КТ, тъй като цената на иска е под 5000 лв. и в същата част решението на подлежи на касационно обжалване. Изразено е и становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 КТ по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца Д. Л. Н. със заповед № 159-ЧР-Д/30.05.2014 г. на Кмета на [община] на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на 4081.50 лв.
От фактическа страна е прието, че със заповед № 159-ЧР-Д/30.05.2014 г. на кмета на [община] на ищеца Д. Н., заемащ длъжността старши специалист „Сигурност, охрана и обществен ред” в звено „Общинска охрана и обществен ред” е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, с което е прекратено трудовото му правоотношение. Прието е, че заповедта е издадена на осн.чл.190, ал.1,т.7, вр.чл.187,т.10 КТ и р.V, т.1 и т.8 от длъжностната характеристика, поради извършване на тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 20.05.2014 г. ищецът изготвил проект на уведомително писмо с изх. № 01-192/20.05.2014 г., адресирано до Началника на първо РУП Б., чрез което е предоставена информация за дневната общинска план-програма по случай отбелязването на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и Празник на Б., но не и за началния и краен час на предстоящия празничен концерт, който е щял да се състои вечерта на 25.05.2014 г. от 19.00 часа.
Въззивният съд е приел, че с писмо изх. № 115-ЧР/27.05.2014 г., връчено на ищеца на 27.05.2014 г. са му поискани обяснения за неизпълнение на задължението му да информира писмено Областна дирекция на МВР Б. и Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” във връзка с предстоящия концерт на фолклорен ансамбъл „П.” на 25.05.2014 г. от 19.00 ч. Приел е, че поисканите обяснения не са за нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание. Според въззивния съд ищецът е наказан за липса на информация за концерта на ансамбъла в изготвеното от него проекто уведомително писмо, което е изпратено на ОД на МВР, след като е подписано от зам.кмета на Общината. Направил е извода, че изявлението в писмото не е на изготвилия го Д. Н., а на подписалия писмото като свое изявление зам.кмет по строителството и сигурността. Приел е, че автор на документа е зам.кмета, тъй като е лицето, на което се приписва материализираното изявление като негово – на подписалото го лице, а не на фактически изготвилото го лице. С оглед на това съдът е заключил, че са искани обяснения от ищеца за нарушение, различно от това, за което е наказан и поради това е преценен за неправилен извода на първоинстанционния съд, че са спазени разпоредбите на чл.193,ал.1 КТ за предварително изслушване, съответно за приемане на писмени обяснения от работника или служителя. Прието е, че на това основание заповедта подлежи на отмяна без да е необходимо спора да се разглежда по същество на основание чл.193,ал.2 КТ.
Въззивният съд е изложил и мотиви при хипотеза за спазване от работодателя на разпоредбите на чл.193,ал.1 КТ – поискани обяснения от работодателя от ищеца за нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Относно мотивиране на заповедта за уволнение – т.е. за спазване от работодателя разпоредбите на чл.195,ал.1 КТ съдът е приел, че описаното нарушение в заповедта за уволнение няма отношение към цитираните задължения от длъжностната характеристика. Прието е, че липсата в изготвения от ищеца проект на уведомително писмо с изх. № 01-192/20.05.2014 г., адресирано до Началника на първо РУП Б., чрез което е предоставена информация за дневната общинска план-програма по случай отбелязване на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и Празник на Б. на началния и краен част на предстоящия празничен концерт, който е щял да се състои вечерта на 25.05.2014 г. от 19.00 ч. не е относимо към р.V,т.1 от преките му задължения да следи за сигурността на територията на [община], като за целта събира, обработва и анализира информация във връзка с нея, нито с т.8 от същия раздел от длъжностната характеристика за подържане връзка с органите на МВР в рамките на своята компетентност.
Прието е, че фактите от деянието на ищеца са неотносими към посочените в атакуваната заповед за уволнение точки от длъжностната характеристика, съответно са неотносими и към цитираните във въззивната жалба и други точки за нарушени задължения от същата длъжностна характеристика – т.7 от р.V, предвиждаща оперативен контрол за изпълнение заповедите на кмета и на решенията на ОбС Б. в рамките на своята компетентност и на р.XI, т.3 за умения да изготвя доклади и други документи, които правилно да отразяват ситуацията и съответстват на правилата за тяхното изработване. Въззивният съд е приел, че в случая не се касае за документ, чиито автор е уволнения, а за проект на документ, чиито автор е друго лице. Прието е също, че дори и да се приеме, че с деянието са нарушени непосочените в заповедта точки от длъжностната характеристика, това не налага извод за законосъобразност на уволнението. Според съда е недопустимо работодателят да се позовава на правни доводи, различни от тези в атакувания акт, тъй като се нарушава правото на уволнения на защита. С оглед на извода на въззивния съд, че ищецът не е автор на писмото са преценени за неоснователни доводите във въззивната жалба, отнасящи се до неизпълнение на задължението за изпращане на информация до ОД на РУП и последиците от това неизпълнение. С оглед на този извод е прието, че са без значение показанията на св.П. за начина на организация на работата в общината по изпращане на писмата и на останалите свидетели за затрудненията не от липсата на информация за часа на провеждане на концерта на ансамбъла, а за затрудненията на МВР при организиране на охрана от насрочване на такъв в деня на изборите за Европейски парламент на място, предполагащо и извозване на членовете на секционните комисии, ведно с изборните книжа. Прието е, че преодоляната липса на информация с контактите между МВР и ищеца, което е установено от показанията на св. Д. е израз според съда на изпълнение на задължението му по т.8 от р.V от длъжностната характеристика за поддържане връзка с органите на МВР в рамките на своята компетентност. При тези съображения съдът е направил извод за основателност на предявените искове и е потвърдил решението в частта, с която исковете за уважени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос от изложението. В подкрепа на довода за наличие на това основание е цитирано решение № 16113/28.07.2014 г. по в.гр.дело № 12421/2013 г. на Софийски градски съд, което е без отбелязване за влизането му в сила. Съгласно тълкуването, дадено в т.3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Тъй като приложения към изложението препис от решение на Софийски градски съд е без отбелязване за влизането му в сила не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Дори и да се приеме, че цитираното решение на Софийски градски съд от 28.07.2014 г. по в.гр.дело № 12421/2013 г. е влязло в сила същото не обуславя наличие на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като с това решение не е разрешаван поставения правен въпрос от жалбоподателя. С решението съдът е обсъждал хипотезите за наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършени дисциплинарни нарушения по чл.190,ал.1,т.4 КТ и по чл.190,ал.1,т.2 КТ, като е разрешен и правният въпрос за дисциплинарното нарушение по смисъла на чл.186 КТ. Следователно цитираната практика на СГС не е относима към поставения правен въпрос, поради което не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същият въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория въпрос от изложението. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касае правилността на решението и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Според същата практика материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид цитираната практика съдът преценява, че вторият въпрос от изложението касае правилността на обжалваното решение и не е правен въпрос. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Жалбоподателят не е обосновал самото основание – не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. С оглед на посоченото съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 по третия въпрос от изложението.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т. 2 и т.3 ГПК на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд по поставените въпроси в изложението от жалбоподателя [община].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 5088/03.12.2014 г. по в.гр.дело № 899/2014 г. на Благоевградския окръжен съд по касационна жалба вх. № 4131/19.12.2014 г., подадена от ответника [община], [населено място], пл.”Г.И.” № 1, чрез ст.юрисконсулт С. Х..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: