3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1021
София, 22.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя / съдия / Лидия Иванова
ч.т. дело № 764/2010 година
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя Мария К. Ж., чрез процесуалния му пълномощник, частна касационна жалба срещу определение № 1882 от 01.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 1833/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, VІІІ състав, с което е оставена без уважение частната жалба на търговското дружество за отмяна на определение от 08.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 18092/2009 г. на Пловдивския районен съд, ХІІІ състав в частта, с която е обезсилена издадената заповед № 11044/28.12.2009 г., с която е разпоредено длъжникът [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] лихва за забава в размер на 1 418.63 лв. по отношение на вземания по договор за покупко-продажба на стоки по подробно описани пет броя фактури от 2009 г.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, предвид обстоятелството, че искът за установяване на акцесорното вземане, предмет на издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение, е предявен в изпълнение на дадените от съда указания и е довнесена дължимата държавна такса. Твърди се, че в исковата молба е било заявено искане за издаване на съдебно удостоверение, както и за издаване на препис от входираната искова молба, произнасянето по които е забавено от сезирания съд. Според касатора, това е налагало извършването на служебна справка от въззивния съд за заведеното дело, цитирано с входящ номер.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по значими процесуалноправни въпроси, в отклонение от практиката на съдилищата, а именно: „следва ли въззивният съд служебно да извърши справка дали искът по чл.422 ГПК е предявен, когато това е поискано изрично от жалбоподателя и след като установи, че той е предявен в срок, следва ли да отмени разпореждането на районния съд за обезсилване на заповедта”. Приложени са копия от определения на Окръжен съд – Сливен, постановено на 22.02.20120 г. / без посочен № на делото/ и на Окръжен съд – Стара Загора по ч.гр.д.№ 430/2009 г.
Ответникът по частната касационна жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.3, т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил изводите на първостепенния съд за наличието на основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение в посочената част поради непредставяне, от страна на заявителя, на доказателства за предявяване на иск относно вземането в едномесечен срок от съобщението за постъпило от длъжника възражение по чл.414, ал.2 ГПК. Решаващият състав на Окръжен съд – Пловдив, съобразявайки изричното изискване на чл.415, ал.2 ГПК, е приел за неоснователно искането на частния жалбоподател за служебно събиране на доказателства в подкрепа на твърдението, че искът е предявен в срок.
Настоящият съдебен състав намира, че формулираните от жалбоподателя процесуалноправни въпроси са значими за изхода на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. По приложението на чл.415, ал.2 ГПК, предвиждаща задължение за заявителя в заповедното производство да представи пред съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства за предявяване на иск за съществуване на вземането, предмет на оспорената от длъжника заповед, в рамките на едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК, е налице непротиворечива практика на Върховния касационен съд, Търговска колегия. В множество съдебни актове/ така, напр. определение № 124/27.01.2010 г. по ч.т.д.№ 20/2010 г., І т.о., определение № 133/29.01.2010 г. по ч.т.д.№ 41/2010 г., І т.о. , определение № 456/25.06.2010 г. по ч.т.д. № 311/2010 г., ІІ т.о., определение № 319/29.03.2011 г. по ч.т.д.№ 88/2011 г., ІІ т.о. и др. /, които са служебно известни на настоящия състав и достъпни чрез правно-информационните системи, ясно е изразено разбирането, че доказването на факта на предявяване на положителния установителен иск по чл.415, ал.1 ГПК и спазването на срока е в тежест на молителя и за съда не съществува задължение служебно да извършва проверка или справка за депозирането на исковата молба. В цитираните определения е налице произнасяне и по въпросите, свързани с начина на доказване пред съда, разглеждащ заповедното производство, че указанията за предявяване на иска са изпълнени, както и срока за представяне на съответните доказателства. Обжалваното въззивно определение е в пълно съответствие с цитираната практика на ВКС, която според т.2 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК е задължителна за долустоящите на ВКС съдебни инстанции. С оглед на това, следва да се приеме, че дори и да е съществувала противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.415 ГПК, тя вече е преодоляна, което не налага преценка на определенията на въззивните съдилища, на които се позовава касатора.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №1882 от 01.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 1833/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, VІІІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: