О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
София, 01.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5512/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.И.П. – пълномощник на В. М. Д. против решение № 828/ 16.04.2013г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 618/2013 год.,с което е потвърдено решение № 4496 /09.11.2012 г. по гр.д. № 13037/2011 г. на Варненски районен съд ,в частта му,с която е е осъден В. М. Д. да заплати на К. Г. С. сумата от 20 000 лв., представляваща авансово платена сума по предварителен договор за покупко – продажба на МПС от 22.06.2009г., като получена от ответника на отпаднало основание, както и сумата от 1 840 лв., представляващи необходими разноски за запазване на вещта, от които 600 лв. застраховка „Автокаско” на МПС в ЗПЗД [фирма] ,240 лв. – смяна на масло и 1 000 лв. за диагностицирането на повредата на двигателя в сервиз на оторизиран дилър на [фирма], ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 13.07.2011г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл. 91 от ЗЗД във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,както и в частта на присъдените разноски в полза на К. Г. С..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.3 ГПК по решаващия за делото въпрос – какво е значението на точното наименование в един договор на правния институт на задатъка и защо съдът не е приел твърдението на ответника,че дадената от него сума представлява задатък.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК и след преценка на твърденията и доказателствата е приел,че по силата на сключения между страните предварителен договор за покупко – продажба,продавача/ответник е бил задължен да предаде л.а. в напълно изправен вид и състояние, по предназначението му,а купувача е разполагал с възможност да прекрати договора, при наличието на виновно неизпълнение на което и да е от задълженията на продавача.В конкретния случай ищцата се е позовала именно на последната клауза, като с нотариална покана от 28.08.2009 година тя е упражнила това си правомощие, като е развалила договора.Развалянето на договора има обратно действие и отпада основанието за насрещните престации на страните по него, като всичко получено подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Именно такава е исковата претенция на ищцата – връщане на авансово заплатената сума ,тъй като въпреки отличния си външен вид, процесния л.а. е имал скрит дефект – подменен и амортизирал двигател, факт, който пречи на ответника да се нарече изправна страна по договора.Установено е и то недвусмислено, че отразените на контролното табло изминати километри , не отразяват реално съществуващото фактическо положение ,а двигателят не е фабрично произведен и поставен на л.а. , а е бил подменян преди продажбата. За неоснователна е приета претенцията на ответника за задържане на платен”задатък”,тъй като не кореспондира нито с установената фактическа обстановка,нито със смисъла на закона и съдържанието на сключения между страните договор.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Поставеният въпрос е разрешен в съответствие с константната практиката на ВКС,според която задатъкът е парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото изпълнение. От така изведеното определение на правната фигура на задатъка и от ясния текст на разпоредбата на чл.93,ал.2 от ЗЗД е видно, че задатъкът има гаранционна и обезщетително-наказателна функции. Тези тясно свързани функции се изразяват в правото на изправната страна да иска в двоен размер, даденият от нея задатък, ако получилата задатъка страна е неизправна. Това право обаче изправната страна може да упражни само след като се откаже или развали сключения договор, по който е даден задатъка. Следователно изправната страна може да упражни правото си да иска в двоен размер, получения от неизправната страна задатък, след като сключения между страните договор е развален. Ако сключеният между страните договор не е развален, създадената облигационна връзка продължава да обвързва страните и изправната страна не може да иска в двоен размер, получения от неизправната страна задатък.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че в настоящия случай сумата е авансова предплатена,а не е задатък или капаро и не служи като гаранция за изпълнение на договора,поради което не може да бъде задържана.
На ответника по касационната жалба не се следват разноски за настоящата инстанция,тъй като липсват доказателства реално да са направени,както и техния размер.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 828/ 16.04.2013г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 618/2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: