О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
Гр. София, 10.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1816 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Е. Х. Б., чрез адв. К. К. срещу въззивно решение № 118 от 08.12.2014 г. по гр.д. № 288/2014 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 53 от 16.07.2014 г., постановено по гр.д. № 154/2014 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 150 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба.
В подадената касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на постановеното въззивно решение. За необоснован се счита изводът на въззивния съд за липса на доказателства относно незаконността на взетата мярка за неотклонение, въз основа на която се претендират претърпените от ищцата вреди. Твърди се, че е доказано по делото кой орган е наложил незаконния арест, къде е изтърпяна мярката и кога е приключила, които обстоятелства не са анализирани обстойно и всестранно от въззивния съд. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищцата претендираната сума в размер на 150 000 лв. неимуществени вреди. Претендират се разноски, сторени пред двете инстанции и в настоящото производство.
В изложението към касационната жалба се излагат доводи, че от приложените материали по наказателното производство е видно, че ищцата е разпитвана единствено и само веднъж в качеството на свидетел и в това й качество е наложена най-тежката мярка за неотклонение. Сочи, че доводите на БАС, че така наложената мярка не може да се приеме за незаконна, тъй като е изменена в парична гаранция са несъстоятелни, че е от значение обстоятелството, че тази наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” е наложена на лице, имащо качество на свидетел по наказателното производство. Поддържа, че е доказано кой орган е наложил мярката за неотклонение „задържане под стража”, а това е Прокуратурата през 1997 г., в случай РП С., че вредите са причинени от органа, който е наложил задържането. Според жалбоподателката наказателното производство е прекратено спрямо лицето Т. В., а в постановлението за прекратяване, издадено от РП София е посочено да се изпрати препис на Е. Б., че Прокуратурата приема същата за съпричастна и я поставя до лицето срещу което е образувано наказателното производство. Посочва също, че предмет на настоящото производство е само наложеният незаконен арест за срок от 138 дни, че е доказано кой орган го е наложил, къде е изтърпяна мярката и кога е приключила, че липсват доказателства за основанието й за налагане, както и доказателства за предявено обвинение, че е ясно и кога е прекратено наказателното производство – 25.09.2012 г.Според жалбоподателката тези обстоятелства не са анализирани и обсъдени обстойно и всестранно от БАС, които би следвало да мотивират същия, че така предявеният иск е основателен и доказан, че въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. Счита, че постановеното решение на въззивния съд е незаконосъобразно и мотивите, изложени в него са в несъответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства, че същото е в противоречие с практиката на ВКС, което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба – Прокуратура на РБългария, чрез Л. П., Адм.ръководител- прокурор при Апелативна прокуратура [населено място] в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Х. Б. срещу Прокуратурата на Република България с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. в резултат на незаконно задържане под стража, като мярка за неотклонение за срок от 138 дни.
От фактическа страна е прието за установено, че срещу Е. Х. Б. е образувано и проведено разследване по сл. дело № 133/96 г. по описа на Окръжна следствена служба – [населено място] за престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК. Прието е, че въз основа на издадено на 10.12.1996 г. от Районна прокуратура [населено място] постановление на 03.02.1997г. по отношение на ищцата Б. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по сл.дело № 133/96 г. Съдът е взел предвид приложеното по делото писмо от началника на О. С. и е приел, че на 20.06.1997 г. мярката на ищцата е изменена в парична гаранция от 20 000 лв.и ищцата е освободена от ареста, че за периода от 03.02.1997 г. до 20.06.1997 г. е престояла в ареста [населено място] 138 дни.
Прието е въз основа на материалите по преписка № 32218/97 г. на Софийска районна прокуратура, че е установено движението по образуваното досъдебно производство, като в същата не се съдържат данни за предприети действия и постановени актове от ответника срещу ищцата. С постановление от 25.09.2012 г. на С. е прекратено наказателното производство по същата преписка, водено срещу лицето Т. Р. И..
Въз основа на показанията на разпитани по делото свидетели е прието, че след излизането от ареста през 1997 г. ищцата била отслабнала, плачела, което й състояние наложило да близо една година с нея да работят психолози, да взема успокоителни лекарства.
От правна страна съдът е приел, че спрямо ищцата Е. Б. с акт на прокурор –постановление на Районна прокуратура е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, която не е отменена като незаконна с изричан акт, а е изменена в „парична гаранция”. Според въззивния съд в приложеното по делото писмо от Началника на О. С. е посочена само датата, на която мярката „задържане под стража” е изменена в парична гаранция, но не и акта, с който е извършена тази промяна и мотивите за това изменение. Прието е, че липсата на данни за отмяна на наложената на ищцата мярка за неотклонение „задържане под стража” като незаконна по надлежния ред не дава основание да се претендира присъждане на обезщетение за претърпени вреди от налагането на мярката без законно основание.
Съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наложената мярка за неотклонение”задържане под стража” и поради това органите на Прокуратурата не дължат обезщетение за причинени такива вреди. Посочил е, че и пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства, от които да се установи незаконност на наложената мярка, поради което същата да е била отменена, което да даде основание за уважаване претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението, тъй като същите не представляват правни въпроси, а касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК К. съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва ако същият бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че поставените въпроси от жалбоподателката не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са доводи по правилността на обжалваното въззивно решение. Тези доводи съдът преценява само ако се допусне касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката Е. Б..
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 118 от 08.12.2014 г. по гр.дело № 288/2014 г. на Бургаския апелативен съд по касационна жалба вх. № 247/12.01.2015 г., подадена от ищцата Е. Х. Б. от [населено място], [улица], ап.1, чрез адв. К. К., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,офис 9.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: