Определение №1022 от 26.9.2012 по гр. дело №178/178 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
С., 26.09. 2012 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 178 по описа за 2012 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], С. ЕИК[ЕИК] чрез адв. М. В. от АК – С. срещу въззивно решение № 235/28.05.2011 г. на Хасковския окръжен съд, допълнено с решение №304/24.11.2011 г., постановени по въззивно гр.д. № 459/2011 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна Ц. В. К. чрез адв. Н. Г. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Те са уважени и от двете съдебни инстанции.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Съдът установил, че Ц. К. е работил като охрана в [фирма], С.. Директорът на търговското дружество възложил на свой служител – И. К. да извършва периодични проверки на служителите от всички звена на БН „Охрана” и БН „Превоз и обработка на пари и ценни пратки”, както и да изисква от служителите обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и копия от тях, отнасящи се до трудовия процес.
Във връзка с извършена на 26.08.2010 г. проверка, било установено нарушение на трудовата дисциплина от Ц. К. и негов колега, с когото работели в екип. На следващия ден И. К. им поискал обяснения, каквито те депозирали в писмен вид.
След това, на 08.09.2010 г. К. изпратил докладна до управляващия директор във връзка с извършена проверка и установени нарушения на екипа за неспазване на вътрешния трудов правилник и дисциплина, както и зачестилите оплаквания на клиенти и непрекъснати конфликти с колеги, предлага трудовия договор с К. да бъде прекратен.
Ц. К. е уволнен дисциплинарно със заповед от 14.10.2012 г.
Съдът приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, защото писмените обяснения на служителя били поискани и дадени преди работодателя да е уведомен за извършената проверка и установените от нея нарушения. Обясненията са дадени пред друг орган и към него момент нямало образувано производство за налагане на дисциплинарно наказание.
В изложението към касационната жалба се повдига въпроса за тълкуването на чл. 193, ал. 1 КТ, като е представено и Р-739-2010-ІІІ ГО по гр.д. № 1947/2009 г., в което даденото от състава на Върховния касационен съд разрешение е противно на това, прието от въззивния състав. Следва да се посочи още, че правният въпрос е изяснен с множество непротиворечиви съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и всички те са в смисъл, че обясненията на работника или служителя могат да бъдат изискани и от друг служител, натоварен със съответната функция от работодателя; важното е да са стигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание. Законът не предвижда изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат дадени, нито пък има изискване за формално иницииране на дисциплинарното производство, още по-малко работодателят е длъжен да уведомява работника или служителя, че е започнала процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Това противоречие би било основание за допускане на касационно обжалване, но въззивният съд е намерил, че заповедта за уволнение е незаконна и поради нарушение на чл. 333, ал. 1 КТ.
Във връзка с този правен извод касатора е повдигнал въпроса дали работодателят трябва да бъде освободен от последиците по чл. 344, ал. 3 КТ в случай, че е поискал предварителна информация от работника за наличието на заболяване, което дава право на предварителна закрила, а работникът изрично е отказал да даде такава.
Въпросът е неотносим към постановеното от съда, тъй като той е установил, че Ц. К. страда от заболяване, за което е приложима закрилата по чл. 333, 3 КТ – за уволнението му трябва да се вземе предварителното разрешение на инспекцията по труда. Работодателят не е бил в известност за болестта на К., но съдът е приел, че преди уволнението му не е поискал от служителя подобна информация. Връчването за подпис на декларация от служителя, че не се ползва от предварителна закрила по чл. 333 КТ, включително и, че не страда от болести, изброени в Наредба № 5/20.02.1987 г., би било относимо, ако декларацията беше подписана от К.. Само тогава, той би дал заблуждаваща работодателя информация. Отказът да декларира неверни обстоятелства, не е равнозначен на отказ да уведоми работодателя, че страда от болест, изискваща закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Съдът е приел, че формата на декларация, използвана от работодателя, в случая не съставлява искане на предварителна информация за наличие на заболяване от вида на изброените в Наредба № 5/1987 г. на МЗ.
В представените с изложението съдебни актове са обсъждани случаи на надлежно поискана от работодателя предварителна информация от работника дали страда от някоя от болестите, за които е предвидена и закрилата по чл. 333, ал. 1, ат. 3 КТ.
Установеното от въззивния съд нарушението на цитираната материалноправна норма, е самостоятелно основание за незаконност на уволнението, поради което, независимо от неправилното тълкуване на чл. 193, ал. 1 КТ във въззивното решение, то не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 235/28.05.2011 г. на Хасковския окръжен съд, допълнено с решение №304/24.11.2011 г., постановени по въззивно гр.д. № 459/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top