О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
[населено място], 27.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1112 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 174 от 16.04.2010г. на С. окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 849/2009г. в частта му, с която е оставено в сила решение на Сливнишки районен съд по гр.д. № 42/20017г., с което по предявените от И. Ц. В. и И. Д. Л. искове по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на М. К. М., че към момента на образуване на ТКЗС три ниви в землището на[населено място], местн.”С.” с площи съответно 3,7дка, 1 дка и 0,5дка, идентични с възстановената на М. М. нива от 5,026 дка в м.”С. село”, представляваща имот № 035004 по картата на землището, са били собственост на братята Н., В. и К. М. И..
Жалбоподателят М. М. намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ТРОСГК № 1/1997г. досежно допустимостта на иска, за която съдът е длъжен да следи служебно съгласно ТРОСГК № 1/2001г. Изтъква, че ищците нямат интерес от водене на иска понеже не са заявили процесните имоти за възстановяване и няма възможност занапред да бъде поискано възстановяването им. Сочи съдебна практика в този смисъл, включително и решение, постановено в производство по чл. 290 ГПК.
Ответникът по жалбата И. Ц. В. я намира за неоснователна. Моли да не се допуска касационно обжалване.
Ответницата И. Л. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът установи следното:
Производството е по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ на И. В. и И. Л. против шест физически лица, сред които М. К. М. за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС братята Н., В. и К. М. И. са били собственици на три ниви в м. С., а именно: нива с площ 3,7 дка, нива с площ от 1 дка и нива с площ 0,5 дка, идентични с възстановената на наследници на К. И. нива от 5,026 дка в местн. “С. с.”, представляваща имот № 035004 по картата на землището на[населено място]. Двамата ищци са част от наследниците на В. и Н. И., а ответниците са наследници на К. И.. По заявление на К. И. Поземлената комисия е възстановила собствеността в стари реални граници върху нива с площ 5,026 дка в м. “С. с.”, съставляваща имот № 035004. От събраните доказателства е видно, че нивата от 3,7дка братята са получили от баща си и са придобили по давност със съвместно владение. Другите две ниви, съседни на тази, тримата братя са придобити с частен договор от 1942г., обработвали са ги заедно и също са станали собственост по давност при приложението на чл.12,ал.7 ЗСПЗЗ. Съдът, при преценка на събраните доказателства е счел, че наследодателят на ответниците К. М. И. не е упражнявал непрекъснато владение върху имотите за период над двадесет години до внасянето им в ТКЗС и не е отблъснал владението на братята си. Поради това е отхвърлил възражението на ответника М. М. за придобиване на имота от наследодателя му по давност и е уважил спрямо него установителния иск, че имотът е бил собственост на тримата братя. В частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска спрямо останалите ответници решението на Сливнишки районен съд не е било обжалвано и е влязло в сила.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК почива на твърдение за противоречие на решението със задължителната практика на ВКС и по-конкретно на ТРОСГК №1/1997г. и на Решение № 224 от 15.03.2010г. по гр.д. № 109/2009г. на ВКС, І г.о., което е постановено в производство по чл. 290 ГПК. И в двете е дадено разрешение, че искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим само ако за ищците е образувано или има възможност да бъде образувано административно производство по възстановяване на собствеността. По настоящето дело съдът е разгледал иска, което означава, че го е приел за допустим, без да извърши преценка на интереса на ищците, които не твърдят и не сочат доказателства да са предявили искане за възстановяване на собствеността на името на тримата наследодатели относно спорния имот.Налице е противоречие с т.нар. задължителна практика на съдилищата, което обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за допустимостта на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ когато ищците не са поискали възстановяване на спорните имоти в срока по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 174 от 16.04.2010г. на С. окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 849/2009г. в частта му, с която е оставено в сила решение на Сливнишки районен съд по гр.д. № 42/2007г., с което по предявените от И. Ц. В. и И. Д. Л. искове по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на М. К. М., че към момента на образуване на ТКЗС три ниви в землището на[населено място], местн.”С.” с площи съответно 3,7дка, 1 дка и 0,5дка, идентични с възстановената на К. М. И. нива от 5,026 дка в м.”С. село”, представляваща имот № 035004 по картата на землището, са били собственост на братята Н., В. и К. М. И..
ДАВА на жалбоподателя М. К. М. едноседмичен срок, в който да представи документ за платена държавна такса по сметка на ВКС за касационно обжалване в размер на 25/двадесет и пет/лв.
При неизпълнение в срок делото да се докладва на състава за прекратяване, а при изпълнение – на председателя на отделението за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: