4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
София,12.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 626/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 242 от 13.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 175/2012 г. на Търговищки окръжен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане № 1340 от 15.03.2012 г. по ч. гр. д. № 375/2012 г. на Търговищки районен съд, с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги, и изпълнителен лист против солидарните длъжници Ч. Г. в качеството на [фирма], Л. Д. в качеството на [фирма] и [фирма] за сумите 50 868.28 лв. – непогасено задължение по договор за банков кредит от 14.07.2008 г. и анекси № 1/14.08.2009 г. и № 2/01.07.2010 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане; 10 719.74 лв. – договорна лихва; 552.91 лв. – начислени такси; и 1 242.82 лв. – разноски.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради необоснованост и противоречие със закона на извода на въззивната инстанция, че представеният със заявлението по чл.417 ГПК документ не удостоверява подлежащо на принудително изпълнение парично задължение на тримата солидарни длъжници. Частният жалбоподател твърди, че този извод не кореспондира със съдържанието на извлечението от счетоводни книги, удостоверяващо размера и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, и с останалите представени в заповедното производство доказателства – договор за кредит, погасителен план и покани за изпълнение на кредитните задължения.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с въпроса : Необходимо ли е извлечението от счетоводни книги по смисъла на чл.417, т.2 ГПК да съдържа реквизит „кои и колко месечни вноски длъжникът не е платил в посочените от договора срокове, за се приеме, че същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Частният жалбоподател се позовава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и твърди, че поставеният въпрос е решен противоречиво в определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 509/06.07.2010 г. по ч. т. д. № 525/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответниците Ч. Г. в качеството на [фирма], Л. Д. в качеството на [фирма] и [фирма] не заявяват становища в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Търговищки районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение против посочените от заявителя солидарни длъжници, съставът на Търговищки окръжен съд е приел, че представеният със заявлението документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката – заявител, е редовен от външна страна, тъй като съдържа данни за личността на длъжниците и на кредитора, за договора за банков кредит, от който произтичат претендираните в заповедното производство вземания, и за дължимия размер по кредита /главница и лихви/, но не удостоверява настъпила при условията на чл.9 от анекс № 2/01.07.2008 г. към договора за кредит предсрочна изискуемост на кредита, чийто окончателен срок за погасяване е 22.07.2018 г. Изложени са съображения, че с оглед разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК данните за настъпване на предсрочната изискуемост следва да се съдържат в самото извлечение по чл.417, т.2 ГПК или да са доказани с документ по чл.418, ал.3 ГПК. След като е констатирал, че в извлечението липсват такива данни, съдът е обсъдил приложените към заявлението покани до длъжниците за предсрочно изпълнение на произтичащите от договора за кредит задължения, но е преценил, че и поканите не доказват при какви условия и в кой момент кредитът е станал предсрочно изискуем.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за необходимото съдържание на извлечението от счетоводни книги на банка като документ по чл.417, т.2 ГПК е значим за делото, но не е единствено обуславящ за неговия изход. Изводът на въззивния съд за неоснователност на заявлението по чл.417 ГПК не е обоснован само със съдържанието на представеното със заявлението извлечение, но и с преценката, че заявителят не е доказал предсрочната изискуемост на кредита с други документи от кръга на визираните в чл.418, ал.3 ГПК. Правилността на така формирания извод не подлежи на ревизиране по повод допускане на касационното обжалване – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, и евентуалното негово несъответствие с доказателствата по делото и със закона не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Дори да се приеме, че въведеният въпрос попада в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване, не е налице соченото от частния жалбоподател основание за достъп до касация – чл.280, ал.1, т.2 ГПК. На първо място, двете цитирани в изложението определения са постановени от състави на ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК и с оглед разясненията в т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС противоречието помежду им не може да се подвежда под хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. На второ място, с определение № 509/06.07.2010 г. по ч. т. д. № 525/2010 г. състав на ВКС, ІІ т. о., не е допуснал касационно обжалване на обжалваното пред него въззивно определение и съобразно указанията в Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС не формира задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Произнасянето в постановеното от Търговищки окръжен съд определение не противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана във второто цитирано определение – определение 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. В това определение е прието, че издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги на банка по чл.417, т.2 ГПК предпоставя не само извлечението да съдържа информация относно длъжника, договора за банков кредит и размера на непогасените задължения по него, но и да е доказано настъпването на изискуемостта, в т. ч. и предсрочна, на претендираното от заявителя вземане – чл.418, ал.3 ГПК. Изискването за доказване на предсрочната изискуемост посредством удостоверяване на обстоятелствата за настъпването й в съдържанието на самото извлечение или чрез връчване на нарочно уведомление до длъжника /извън хипотезата на уговорена автоматична предсрочна изискуемост при забава на конкретни вноски по кредита/ е застъпено и в множество други определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК с характер на задължителна съдебна практика – определение № 426/16.07.2009 г. по ч. т. д. № 332/2009 г., определение № 637/02.09.2009 г. по ч. т. д. № 446/2009 г., определение № 706/23.11.2009 г. по ч. т. д. № 525/2009 г., определение № 637/02.09.2010 г. по ч. т. д. № 746/2009 г., определение № 764/03.11.2010 г. по ч. т. д. № 409/2010 г., определение № 230/23.03.2011 г. по ч. т. д. № 193/2011 г. и др. Въззивният съд е съобразил тази практика и е отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК, след като е констатирал, че представеното с него извлечение съдържа данни за личността на длъжниците, за договора за кредит и за размера на дължимите към 13.03.2012 г. главница, договорни /а не мораторни/ лихви и такси, но не и информация за настъпила към определен във времето момент предсрочна изискуемост на целия остатък по кредита, и че настъпването на предсрочната изискуемост не е доказано и с останалите приложени към заявлението доказателства. Поради изложеното обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
С оглед недопускане на касационното обжалване на частния жалбоподател следва да се върне внесената за разглеждане на частната касационна жалба държавна такса в размер на 627.85 лв. /разлика над сумата 15 лв. – дължима държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване, до внесената с преводно нареждане от 01.08.2012 г. такса – 642.85 лв./.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 242 от 13.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 175/2012 г. на Търговищки окръжен съд.
Да се върне на [фирма] – [населено място], сумата 627.85 лв. /шестстотин двадесет и седем лв. и осемдесет и пет ст./, внесена с преводно нареждане от 01.08.2012 г. /като част от сумата 642.85 лв./ по сметка на ВКС като държавна такса за разглеждане на частна касационна жалба по ч. гр. д. № 175/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :