4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1023
София, 22.12. 2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Лидия Иванова ч. т. д. № 921/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма] – [населено място], частна касационна жалба срещу определение № 411 от 27.10.2010 г., постановено по в. ч. гр. д. № 325/2010 г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 4214 от 06.10.2010 г. по ч. гр. д. № 1745/2010 г. на Търговищки районен съд за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги, против В. Т. В. за сумата 2 713.14 лв., включваща главница, договорни и наказателни лихви по договор за кредитна карта.
Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на определението, а допускането на касационно обжалване е основано на твърдения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, по отношение на които са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответницата по частната касационна жалба В. Т. В. от [населено място] не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
Заповедното производство пред първата инстанция е образувано въз основа на заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК и чл.418 ГПК срещу В. Т. В. на основание извлечение от счетоводни книги за задълженията на длъжника, произтичащи от сключен на 20.12.2004 г. договор за предоставяне на банков кредит под формата на кредитна карта. В т.9 на заявлението са конкретизирани размерите на главницата, договорната и наказателната лихви, а в т.12 е посочено, че поради неизпълнение на поети задължения за погасяване на дължими суми по договора и изпадане на длъжника в забава за повече от две погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем при условията на чл.42 от Общите условия на [фирма] за дебитни и кредитни карти. Със заявлението са представени договор за издаване на кредитна карта M. от 20.12.2004 г. и извлечение от счетоводните книги на банката – заявител, в което се съдържат данни за произхода и размера на кредитното задължение /главница и лихви/ към датата на изготвяне на извлечението и отбелязване, че същото е съставено на основание чл.60, ал.2 ЗКИ.
За да потвърди отказа на първоинстанционния съд за издаване на заповед по чл.417, т.2 ГПК за претендираните със заявлението суми, въззивният съд е приел, че представеното от заявителя извлечение от счетоводни книги не отговаря на изискванията на чл.418, ал.2 ГПК – да е редовен от външна страна документ и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Изводът за външна нередовност и отсъствие на удостоверителна сила по чл.418, ал.2 ГПК на извлечението е обоснована със съображения, че същото не съдържа достатъчно данни за размера на кредита, за движението на погасяването му и за изискуемостта на отразеното в заявлението парично вземане.
Частният жалбоподател е поставил като значими за допускането на касационно обжалване въпросите относно предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и задължителните реквизити, които трябва да съдържа извлечението от счетоводни книги по чл.417, т.2 ГПК, за да удостоверява ликвидно и изискуемо вземане в полза на заявителя в заповедното производство. Въпросите са релевантни за изхода на делото, тъй като разрешаването им от въззивния съд е довело до отхвърляне на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК.
Независимо от обуславящото значение на така поставените въпроси, въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК допълнителни предпоставки.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС в определение № 693 от 16.11.2009 г. по ч. т. д. № 731/2009 г. на ІІ т. о., определение № 264 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на І т. о., определение № 739 от 21.12.2009 г. по ч. т. д. № 652/2009 г. на І т. о., определение № 130 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 415/2009 г. на І т. о. и определение № 117 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 537/2009 г. на І т. о. В посочените определения е застъпено становище, че за да отговаря на изискванията на чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.2 ГПК и да е годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, извлечението от счетоводни книги на банка следва да съдържа данни за личността на длъжника и на кредитора, за договора за банков кредит, от който произтича вземането, за дължимия размер на кредита и непогасения остатък по него, и за момента, в който е настъпила изискуемостта на задълженията по кредита; Ако в заявлението кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, предсрочната изискуемост следва да се удостовери с нарочни доказателства за обявяването й, а в случай на твърдения за автоматичното й настъпване – с договора за кредит, съдържащ уговорката между страните за настъпване на предсрочна изискуемост с факта на неизпълнението на конкретно договорно задължение. Произнасянето на въззивния съд по подаденото от частния жалбоподател заявление не противоречи, а съответства на възприетите в задължителната практика разрешения относно необходимите реквизити и удостоверителната сила на извлечението по чл.417, т.2 ГПК. Отказът на въззивния съд да издаде исканата заповед за незабавно изпълнение произтича от извода, че представеното със заявлението извлечение не съдържа достатъчно данни, необходими за извършване на преценката какъв е размерът на кредитния дълг, за който заявителят има право да търси изпълнение, в кой момент длъжникът е изпаднал в забава по отношение на поетите с договора за кредит задължения и в кой момент кредитът е станал предсрочно изискуем – предвид уговорката в чл.42 от ОУ към договора за издаване на кредитна карта за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост без отправяне на волеизявление от кредитора. Посоченият извод е направен с оглед съдържанието на конкретното извлечение по чл.417, т.2 ГПК, поради което не може да се счете за несъответстващ на цитираните по-горе определения, постановени от състави на ВКС, Търговска колегия, за да е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Що се отнася до съответствието със закона и доказателствата по делото на извършената от въззивния съд преценка за липса на установените в чл.417, т.2 ГПК предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение, този въпрос е релевантен за правилността на обжалваното определение, не и за достъпа до касация на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Към настоящия момент е налице многобройна и трайно установена практика на ВКС по приложението на разпоредбите на чл.417, т.2 ГПК и чл.418, ал.2 ГПК, което сочи на неоснователност на искането на частния жалбоподател за допускане на касационното обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Дори да се приеме, че с приложените към частната касационна жалба разпореждания и определения на различни по степен съдилища се доказва твърдението за противоречиво разрешаване в съдебната практика на въпросите за необходимите реквизити и удостоверителната сила на документите по чл.417, т.2 ГПК, съществувалите противоречия следва да се считат за преодолени със създадената по реда на чл.274, ал.3 ГПК трайна практика на ВКС по значимите за конкретното дело правни въпроси.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Търговищки окръжен съд определение по в. ч. гр. д. № 325/2009 г.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 411 от 27.10.2010 г., постановено по в. ч. гр. д. № 325/2010 г. на Търговищки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :