О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1025
София, 01.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5630/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.М.Х. и адв.З.М. – пълномощници на П. Г. К. и Б. К. В. против решение № ІІІ-83 /06.06.2013г., постановено по в.гр.д. № 897/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 26 /11.02.2013 год. по гр.д. № 759/2012 г. на Несебърски районен съд и е отхвърлен частичния иск, предявен от касаторите срещу А. Н. А. по реда на чл.415 ГПК вр. с чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за присъждане на сума от 20 000 лв., получен аванс от обща сума 35 000 лв. по договор за изработка, поради неизпълнение от А. на договореното изграждане на три къщи в [населено място], [община], до степен на груб строеж, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.06.2012 г. до окончателното й изплащане и направените разноски от 3020 лв., за които суми е издадена Заповед № 434 / 07.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК ,инкорпорирано в касационната жалба,като основание за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по решаващите за делото въпроси: Допустимо ли е при предявен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на авансово платена сума от цената на неизпълнен и прекратен договор, ответника да прави, а съда да разгледа възражение по чл.83, ал.1 ЗЗД за освобождаване от отговорност, поради вината на кредитора за неизпълнението по договор; Допустимо ли е съдът да се произнася по изпълнението, респективно неизпълнението по договор без да е определил съдържанието на правоотношението;Възможно ли е след като съдът не е определил правата и задълженията на страните, да определи, че има неизпълнение и вида на неизпълнението – пълно, частично, лошо, забавено;Възможно ли е без проявено активно поведение от страна на изпълнителя по договора за изработка, респективно без покана, поръчващия да бъде поставен в забава;Налице ли е разваляне на договора в случаи на изпратено уведомление от изправната страна до неизправната . Посочва се решение № 64 от 3.06.2011 г. по т.д. № 558 от 2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответника А. Н. А., чрез адвокат М.И. е представил отговор, в който излага съображения за недопустимост на касационното обжалване поради липса на основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК . Посочва, че представеното решение е неотносимо към разгледания спор. Излага съображения относно правилността на решението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Жалбата е допустима – подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, в законоустановеният едномесечен срок по чл. 283 ГПК и не попада в забранителния режим на чл.280, ал.2 ГПК.
Бургаския окръжен съд е отменил решението на Районен съд, [населено място] и е отхвърлил предявеният при условията на чл. 415 ГПК иск , заявен след постъпилото възражение от А. Н. А. срещу заповед № 434 от 07.06.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 485 / 2012г. по описа на РС, [населено място].
П. Г. К. и Б. К. В. са поискали да се признае за установено по отношение на А. Н. А., че дължи сума от 20 000 лв. /частичен иск от 35 000 лв./ получен аванс по договор за изработка, защото не е изпълнил задължението по договора да построи до степен груб строеж три къщи в [населено място].Касаторите поддържат, че договора е развален на 30.09.2011 г. с изпратено писмено известие. Претендирали са лихви.А. е направил няколко правоизключващи възражения, а именно, че не е получил сумите в лично качество, а като управител на [фирма]. На второ място с предоставените пари е закупил материал за изработката на специални ниско енергийни къщи от „ИКС Е. Блок”. Касаторите през 2008 г. са се отказали от договора и са поискали закупеният материал да бъде съхраняван от А. на склад. Договорните отношения между страните не са били оформени в писмен договор. Изслушано е заключение на техническа експертиза, изготвено от в.л. Я., което е установило наличност на строителния материал, посочен от ответника на стойност около сумата, предоставена като аванс.
По така очертаната претенция Бургаския окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е намерил иска за неоснователен, развивайки съображения в няколко посоки: Намерил е за установено, че е сключен договор за изработка – чл.258 ЗЗД на дата 21.02.2008 г., когато между страните е подписана разписка за предоставяне на сумата от 35 000 лв. Предмет на договора са били трите къщи в [населено място], изградени от специален, поръчан от касаторите материал/ в тази насока са събрани гласни доказателства/. Приел е за недоказано прекратяването на договора на посочената от касаторите дата, тъй като отправената писмена покана няма данни да е връчена на ответника. Не е било установено ответника да е неизправна страна. Тези две обстоятелства, които са елементи от фактическия състав на чл.87, ал.1 ЗЗД не позволяват да се направи извод за разваляне на договор, което би обусловило и получаване обратно на предоставената престация ,защото е отпаднало основанието за получаването й – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Главният иск е бил отхвърлен, като са отхвърлени и акцесорните искове за присъждане на лихви.
Достъпа до касационно обжалване на подадената касационна жалба се предпоставя от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280,ал.1 ГПК за значимост на поставените процесуално правни и материално правни въпроси.В настоящия случай не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо,поради което не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Изложените от касатора основания са относими към правилността на решението и са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК. Поставените въпроси от касаторите, както са формулирани, нямат характеристиката на релевантни по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са въведени общо, като приложимост на правна норма, без връзка с решаващите мотиви на въззивният съд и фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на основанията по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-83 /06.06.2013г., постановено по в.гр.д. № 897/2013 г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на П. Г. К. и Б. К. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: