2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1025
София 21.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.а
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 662/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. И., подадена от особения представител адв. Ц. Д., срещу въззивното решение на В. окръжен съд, № 12 от 27.01.2010г. по в.гр.д. № 1222/2009г., с което е потвърдено решение № 110/30.10.2009г. по гр.д. № 32/2009г. на Павликенския районен съд, с което е обявен за окончателен сключеният на 15.03.2004г. предварителен договор за продажба на недвижим имот между И. А. И. като продавач и Ш. Ю. Алексиева като купувач.
Ответницата по касация Ш. Ю. Алексиева не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване особеният представител на ответника по иска И. И. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно отказа на призоваваната по реда на чл. 176 ГПК ищца лично да се яви пред съда и да отговори на поставените от ответника въпроси, което според касатора съставлява процесуално нарушение.
ВКС намира, че така формулираното твърдение за допуснато от съда процесуално нарушение, не съставлява въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. Независимо от това следва да се посочи, че неявяването пред съда не е преценено като възможност да се приемат за доказани определени обстоятелства по силата на чл. 176, ал. 3 ГПК, поради начина на формулиране на въпросите към ищцата – въпросите не съдържат конкретни твърдения. На поставените от касатора въпроси въззивният съд е дал отговор въз основа на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд, № 12 от 27.01.2010г. по в.гр.д. № 1222/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: