О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1025
С. 18.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4279 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място] в несъстоятелност,представлявано от синдик К., чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 24 от 4.04.2013г. по в.гр.д. № 41 по описа за 2013г. на Разградски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 150 от 26.11.2012г. по гр.д. № 184/2009г.на районен съд И. в обжалваната част,в която съдът в производство по чл.422 от ГПК е отхвърлил като неоснователен установителния иск над размера от 97.46лв.до претендираните 13 160.43лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос за правните последици на влязла в сила присъда, с която ответницата е призната за невиновна и оправдана по повдигнато обвинение, при наличие на констатации по Акт за надчет, съгласно които същата дължи значителни по размер суми.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендират се направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200лв.за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допусти-мостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си,въззивният състав е възприел изводите на първата инстанция,че констатациите по акта за надчет са оборени в исковия процес за сумата над размера от 97.46лв.Съдът се е позовала на заключенията на приетите по делото експертизи и на присъда № 13 от 27.01.11г.по н.о.х.д. № 289/09г.на И.,влязла в сила на 12.02.11г., с която ответницата е била оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.201,във вр.с чл.26 от НК.С последната е прието,че тя е била поставена във фактическа невъзможност да изпълнява служебните си задължения като касиер,като последица от незаконосъобразните заповеди и действия на управителя на дружеството.Съдът е посочил,че присъдата е задължителна за гражданския съд относно вината и противоправността на установеното поведение.
При тези факти, по поставения от касатора въпрос,независимо,че е от значение за изхода по конкретното дело,не следва да се допуска касационно обжалване. Относно значението на влязлата в сила присъда за гражданския процес е налице изрична норма и установена практика,които са съобразени от въззивния съд.Не е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, защото чл.300 от ГПК ясно сочи,че за гражданския съд влязлата в сила присъдата по наказателно дело е задължителна по въпросите относно деянието, противоправността и вината /подобна норма за акта за надчет в ГПК няма/. С оглед обвързващата сила на присъдата за гражданския съд следва да се приеме за установено по делото, без да може да пререшава този въпрос е, че ответницата не е присвоила чужди пари /собственост на дружеството, връчени й в качеството й на касиер/, посочени в Акта за надчет за размера над 97.46лв. Искът по чл.422 от ГПК е положителен установителен /не отрицателен/ и доказателствената тежест е върху ищеца. В конкретния случай въззивният съд е приел,че той не е установил липса в касата /за процесния период/ над този размер, а настоящата инстанция – в тази фаза – по допустимост – не проверява правилността на неговите изводи.
С оглед изхода на спора,направеното искане и на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като направени пред касационната инстанция с договор за правна защита и съдействие № 51091 от 21.06.13г.разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 24 от 4.04.2013г. по в.гр.д. № 41 по описа за 2013г. на Разградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] в несъстоятелност, представлявано от синдик К.,с адрес на управление: [населено място] [улица] да заплати на Р. М. Ю. от [населено място] [улица] сумата от 200лв./двеста лева/,представляваща направени пред касационната инстанция разходи за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.