О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1025
гр.София, 14.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 842/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. Р. М. от [населено място] чрез адв.М. С., е подала касационна жалба вх.№ 42976 от 12.05.2011 год. срещу въззивното решение от 05.04.2011 год. по гр.дело № 4551/2010 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-в състав, с което е отменено решението от 19.02.2010 год. по гр.дело № 14102/2009 год. на Софийския районен съд, 53-ти състав в частта, с която са определени квотите на страните – за Г. П. Ц. * ид.ч. и за Ц. Р. М. * ид.ч. и е определено делбата на апартамент № 23 в [населено място], район В., [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от * кв.м. с избено помещение и идеалните части от общите части на сградата и съответното право на строеж, да се извърши при равни квоти – по * идеална част за всеки от съделителите. С въззивното решение градският съд е потвърдил решението на първата инстанция в останалата обжалвана от касаторката част, която е искала делбата да се допусне при квоти: * ид.ч. за нея и * ид.ч. за съделителя Г. П. Ц..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с практиката на ВКС по въпроса за тежестта и начина на доказване на трансформация на лични средства в имущество, придобито по време на брака, с позоваване на решение № 581 от 02.08.2010 год. по гр.дело № 1329/2009 год. на І г.о., решение № 233 от 31.03.1987 год. на І г.о. на ВС, решение № 241 от 04.04.1989 год. на ІІ г.о. на ВС, решение № 756 от 22.01.1996 год. по гр.дело № 809/1995 год. І г.о. на ВС, решение № 116 от 07.02.1991 год. по гр.дело № 1403/1990 год. І г.о. на ВС, № 108 от 08.04.1999 год. по гр.дело № 722/1998 год. на ВКС, ІІ го.о, решение № 1239 от 14.11.2008 год. по гр.дело № 5449/2007 год. на ВКС, ІІ г.о., решение № 1349 от 05.12.2008 год. по гр.дело № 6196/2007 год. на ВКС, V г.о., решение от 09.12.2008 год. по гр.дело № 457/2008 год. на Хасковския окръжен съд и определения на ВКС по чл.288 ГПК: № 681 от 18.06.2010 год. по гр.дело № 89/2010 год. ІV г.о., № 710 от 23.06.2010 год. по гр.дело № 978/2010 год. ІV г.о., № 107 от 13.02.2009 год. по гр.дело № 4288/2008 год. І г.о., № 151 от 19.02.2009 год. по гр.дело № 2902/2008 год. ІІІ г.о., № 17 от 19.01.2009 год. по гр.дело № 2840/2008 год. № г.о. и № 75 от 14.02.2009 год. по гр.дело № 5385/2008 год. ІV г.о. и б/спор, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация Г. П. Ц. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно ожалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Безспорно е, че процесният апартамент е придобит през време на брака между страните на името на двамата съпрузи /срвн.договор за покупко-продажба от 08.04.1988 год. по реда на чл.117 З., отм./ за сумата 17 713 лева, изплатена от купувачите със собствени средства. Във връзка с възражението на ответницата по иска за делба/сега касатор/, че е налице трансформация на нейни лични средства в придобиването на жилището, са представени договор за дарение от 27.03.1988 год., с който Д. Г. Т. дарява на племенницата си Ц. Р. Ц. сумата 4 000 лева за покупка на апартамент и договор от 28.03.1998 год., с който Р. Г. К. дарява на дъщеря си Ц. Р. Ц. 11 600 лева за закупуване на апартамент в [населено място],[жк], бл.258. Изслушани са свидетели относно произхода на средствата, с които е закупено процесното жилище.
Първоинстанционният съд е приел, че Ц. Р. М. е придобила 6 000 лева по дарение от майка си и от вуйчо си, което нейно лично имущество използвала за покупката на апартамента, а останалите * идеални части от имота са били притежание на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена след развода им и делбата е допусната при квоти: * ид.ч. за Г. Ц. и * ид.ч. за Ц. М..
Градският съд е приел, че придобиването на жилището на името на двамата съпрузи изключва трансформацията на лично имущество само за единия от тях и е намерил за ненужно да обсъжда показанията на изслушаните свидетели. Прието е, че в този случай възниква съпружеска имуществена общност и е без значение за правото на собственост кой от двамата съпрузи е платил част или цялата цена и с какво намерение. Според въззивния съд, правото на собственост за двамата съпрузи възниква в резултат на придобивната сделка, в която и двамата са изразили воля за закупуване на жилището. Съдът се е позовал и на решение № 92 от 27.02.2003 год. по гр.дело № 4974/2008 год. на ВКС, І г.о. и решение № 964 от 17.10.2008 год. по гр.дело № 3000/2007 год. на ВКС, І г.о., поради което е постановил делбата да се допусне при равни квоти за съделителите.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
След постановяването на обжалваното въззивно решение, Върховният касационен съд, ІІ г.о. се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК с решение № 194 от 30.06.2011 год. по гр.дело № 46/2011 год. С него е прието, че при придобиването на имот от съпрузи по време на брака им, ако и двамата съпрузи са участвали като страна по сделката и са изразили воля за придобиването на имуществото /движимо или недвижимо/, те двамата придобиват имуществото в режим на съпружеска имуществена общност, независимо от произхода на вложените при покупката средства. Прието е,че дори вложените средства за придобиване на имуществото да са били лични на единия от съпрузите, то следва да се приеме, че той е предоставил половината от тях на другия съпруг на някакво основание и че това основание е без значение за възникването на съпружеската имуществена общност и изключва трансформирането на лично имущество в имущество, придобито по време на брака между съпрузите в производство по иск с правно основание чл.21 СК/отм./. С решение № 194 от 30.06.2011 год. по гр.дело № 46/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. са споделили изводите и разрешението на въпроса, дадено с решения № 146 от 14.04.2009 год. по гр.дело № 432/2008 год. ІІ г.о., № 964 от 17.10.2008 год. по гр.дело № 3000/2007 год. І г.о. и № 92 от 27.02.2003 год. по гр.дело № 609/2002 год. І г.о., на които се е позовал и градският съд в обжалваното въззивно решение. Решение № 194 от 30.06.2011 год. по гр.дело № 46/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. е постановено в производство по чл.290-293 ГПК и съгласно т.2 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на О. на ВКС се обхваща от понятието задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и щом разрешението, дадено от Софийския градски съд с обжалваното въззивно решение е съобразено с тази практика, безпредметно е да се обсъждат съдебните актове, на които се позовава жалбоподателката с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Следва да се има предвид и това, че представените от жалбоподателката решения на ВС и на ВКС не се обхващат от задължителната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а определенията по чл.288 ГПК също не са част от тази практика или от практиката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото при тях се касае до специфична правораздавателна дейност на ВКС по селектиране на касационните жалби въз основа на установени от процесуалния закон критерии, а не до разрешаване на спорове със сила на пресъдено нещо. Ето защо, приложените към изложението актове не могат да се преценяват при обсъждане допустимостта на касационното обжалване в аспектите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, след като е налице задължителна практика по чл.290 ГПК.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 05.04.2011 год. по гр.дело № 4551/2010 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-в състав по жалба вх.№ 42976 от 12.05.2011 год. на Ц. Р. М. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/