О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1026
София, 01.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6364/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Д.С. – пълномощник на М. К. П. против решение № 2379 от 17.06.2013 г., постановено по в.гр.д. № 344/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 508/04.02.2013 г. по гр.дело № 386/2012 г. на Районен съд – [населено място] и е отхвърлен предявеният от М. П. срещу А. И. К. иск по чл. 439, ал.1 ГПК за сумата 19 000 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по решаващите за делото въпроси: За приложението на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК досежно задължението на съдебния състав при произнасянето на решението да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възражениягта на страните, както и преценка доказателствата, фактическите констатации и правните изводи относно тях; За задължението на съдебния състав да извърши преценка и обсъждане на представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност; За приложението на разпоредбата на чл.272 ГПК вр. с чл.236, ал.2 ГПК вр. с чл.271 ГПК. При потвърждаване на съдебния акт, длъжен ли е съдът да изложи собствени мотиви и в кои случаи, съдът може да препрати към мотивите на първата инстанция и означава ли това препращане, че въззивният съд не следва да изготви собствени мотиви, в които да даде отговор на направените пред него оплаквания от жалбоподателя;За задължението на въззивният съд да поправи допуснат от първоинстанционният съд пропуск като допълни изготвения по делото доклад или да изготви нов в съответствие със съдържанието, указано в разпоредбата на чл.146 ГПК;Обстоятелството, че са постъпили и налични по банковата сметка на ответника – взискател суми, автоматично ли погасява отпуснатия за това по-рано кредит и това следва ли да се зачете като плащане от длъжника ищец на задължението му за погасяване на кредита като съдлъжник, като основанието не е изрично посочено за кое задължение е ;Може ли да се приеме, че когато вноските, правени от ищеца- длъжник по банковата сметка на ответника/ взискател са правени на две различни основания – „захранване на сметка” и „вноска по кредит” / са за погасяване на едно и също парично задължение;При наличието на две различни основания за осъществяване на плащания чрез банков кредит / с изрично отбелязване „захранване на сметка” и „вноска по кредит” / на каква база и с какви доказателства следва да бъде определена действителната воля на платеца относно вида на погасяваното задължение;Следва ли за установяване действителната воля на платилия своето задължение длъжник / когато основанието за плащане на е вписано изрично в платежния документ/ да бъде допуснато събиране на доказателства, включително и чрез разпит на свидетели за установяване на отношенията между страните и причината поради която са правени плащанията /че плащанията са правени за уравняване дела на имота/.Представя и се позовава на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК,както и ТР№ 1/2000 год.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор и не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Жалбата е допустима – подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, в законоустановеният едномесечен срок по чл. 283 ГПК и не попада в забранителния режим на чл.280, ал.2 ГПК.
Въззивният съд ,за да потвърди първоинсстанционното е приел, че не са установени факти , които да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съдебно изпълнителното основание.Този извод е направил след обсъждане на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Приел е за безпротиворечиво установено, че М. П. дължи на А. К. сумата 19 000 лв., представляваща уравнение на дяловете за получен от П. съсобствен имот, който е бил придобит през време на брака в СИО, което след прекратяването му е трансформирано в дялова съсобственост. Това задължение е било документирано с подписаното от страните „ ново споразумение” по гр.д. № 1293 по описа за 2007 г. на Районен съд, [населено място]. Ответницата се е снабдила с изпълнителен лист № 6738 от 9. 12. 2011 г., който е привела в изпълнение по изп.д. № 154 по описа на Разложкия районен съд за 2011 г.За да се снабдят с имота, предмет на „Споразумението” двете страни на 26.02.2007 г., все още като съпрузи са сключили договор за кредит, като кредитополучател е била А. К.. По този договор за кредит П. е бил съдлъжник. Кредита е „кеш експресо” със [фирма] . Размерът му е 20 000 лв. и страните е трябвало да го погасят с месечни вноски от 476. 06 лева за период от 60 месеца. М. П. е внасял погасителните вноски по кредита за периода от 28. 08. 2008 г. – 15. 12. 2011 г. Във вносните бележки е отбелязвал две основания : „захранване на сметка” и „вноска по кредит”. При тези данни въззивният съд е установил, че погасяването на кредита не е еднозначно със задължението за „уравняване на дяловете”, за което е издаден изпълнителен лист по утвърденото от съда споразумение в брачния процес. Без правно значение е договореното в споразумението от 16. 10. 2007 г., което е приложено към бракоразводната молба. В доказателствена тежест на касатора и той е следвало пълно и главно да установи, че плащанията по кредита, представляват и плащания за уравнението на дяловете, което в случая не е сторено. Изводите за изпълнение следва да бъдат доказани, а не да се поддържат на предположения и умозаключения.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, защото разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт и който е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на текста. Формулираните от касатора въпроси нямат характеристиката на релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са въведени общо, като приложимост на отделни материално правни или процесуални норми, без връзка с решаващите мотиви на въззивният съд, определили изхода на спора. Част от въпросите са относими към правилността на решението и са в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК и по-точно за неправилно приложение на материалния закон, поради което не могат да аргументират хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Освен това въпросите не отговарят на разясненията, дадени с ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че уредбата на касационното производство, законодателят е възложил на ВКС при правораздаването по отделни дела да уеднаквява съдебната практика и да допринася за развитието на правото, тълкувайки нормативни актове и осъвременявайки собствената си практика. Тези му задължения, пряко произтичащи от правомощията по чл. 124 от Конституцията да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, са възложени с цел установяване на безпротиворечива съдебна практика, съобразена с действащото законодателство и изменящите се обществено-политически и икономически условия в страната. В този случаи тези цели няма да бъдат постигнати.Освен това, по част от въпросите е даден отговор с ТР № 1/2013 г. от 19.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС,с което въззивният съд се е съобразил.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2379/17.06.2013г., постановено по в.гр.д. № 344/2013 г. на Благоевградския окръжен съд по касационната жалба на М. К. П. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: