3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1026
София, 18.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3582/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ж. И. В. срещу решение №126 от 17.12.2012г. по гр.дело № 314/2012г. на Бургаски апелативен съд , с което е потвърдено решение №296 от 21.10.2011г на Бургаски окръжен съд , срещу касаторката , длъжник по отношение на ищеца , е уважен иск по чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на договор за дарение на недвижим ,по отношение на кредитора П. Н. Ш.
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя въпрос дали длъжникът намалява имуществото си с извършено в полза на сина си дарение на ипотекиран недвижим имот ,чиято ипотека не може да обслужва поради доказана по делото (тъй като е бил освободен от държавна такса ) липса на доходи ,при положение че притежава и други ипотекирани недвижими имоти .Не са ли и те толкова годни да обезпечат вземането на кредитора ,колкото и процесния имот.В тази връзка се поставя и въпрос оборена ли е презумпцията за знание за увреждането,доколкото е установено ,че длъжникът не притежава свобоно от тежести ( ипотеки) недвижимо имущество . Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,поради липса на практика .Като процесуалноправен въпрос се поставя оплакването за превратно тълкуване на доказателствата от съда и необсъждане на довода годно ли е ипотекирано имущество на длъжника да удовлетвори процесното вземане на кредитора .От една страна съдът приема ,че притежавани от длъжника недвижими имоти не са годни да удовлетворят вземането на кредитора- ищец ,а от друга страна процесния апартамент ,който също е предмет на обезпечения по банкови кредити , се приема като годен да удовлетворят вземането на кредитора .Изтъква се логическо противоречие ,съществено процесуално нарушение при формирането на този извод , в нарушение с цитирана от защитата практика по наказателни дела( р.682-2005 І н.о,реш.319-2002 ІІ н.о , ВКС)както и решение №655-2007 гр.дІ573/2006 ІІ г.о , основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК
В писмен отговор ответникът П. Н. Ш. изтъква ,че изложените аргументи не са по основанията на чл. 280 ал.1 ГПК ,същите не са налице
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросът дали длъжникът намалява имуществото си с извършено в полза на сина си дарение на имот, ипотекиран в полза на друг кредитор , и при положение , че притежаваните от този длъжник други имота също са ипотекирани в полза на други кредитори, е намерил принципен отговор в практиката на ВКС. Възможността за успешно провеждане на отменителния иск от кредитор , за чието вземане не съществува обезпечение , стои открита, независимо дали отчужденият от длъжника имот е обезпечен с ипотека в полза на други кредитори. Както е изтъкнато в реш. № 137/2010г по гр.д №836/09 ІІІ г.о ,практика на ВКС по реда на чл. 292, чл. 291 ГПК , цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори . С оглед на това всяко дарствено отчуждаване на имот от патримониума на длъжника обективно води до намаляване на неговото имущество , на възможностите на кредитора да се удовлетвори. Това само по себе си го уврежда. Без значение за този извод са обстоятелствените пояснения в поставения въпрос – може ли ( респ. има ли намерение) длъжникът да „обслужва ипотеката” като плаща дълга , обезпечен с нея ,освободен ли е бил от държавна такса и разноски по конкретното дело , какви шансове има предявилият иска кредитор да се удовлетвори от имуществото на длъжника , при положение че цялото недвижимо имущество на последния ,включително разпореденият имот , е ипотекирано в полза на други кредитори .Неотносимо е изтъкването на горните обстоятелства при формулирането на следващия въпрос , във връзка с оборването на презумпцията за знание ,тъй като същите не са от значение за изводите на съда в тази връзка . С решение №328/2010г по гр.д№ 879/2009г на ІІІ г.о на ВКС бе изтъкнато , че при иска по чл. 135 ЗЗД ищцовата страна има за задача да установи качеството си на кредитор.,което качество не може да бъде отречено в иницирания процес поради факта , че имуществото на длъжника е ипотекирано в полза на други кредитори и поради това нямало да се стигне до удовлетворяване на настоящия ищец , въпреки отмяната на дарението . Възражения от подобно естество са неотносими към спора по чл. 135 ал.1 от ЗЗД, те не засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка. С иск може да бъде върнато в патримониума на длъжника дори имущество, което не подлежи на секвистиране съгласно чл.444 т.7 ГПК и всеки кредитор може да го стори (реш.№357 от 2010 гр.д № 100 /2010 ІV г.о). Изследване на възможностите за удовлетворяване на конкретния кредитор от конкретно разпоредено имущество , като обстоятелство в процеса по чл. 135 от ЗЗД , не е допустимо по възражения, свързани с предполагаемо развитие на отношенията в евентуален изпълнителен процес, предвид недостатъчното имущество и множеството други кредитори , с обезпечения в своя полза. Доводите на защитата за логическо противоречие в тази връзка не са довели до формулирането на правен въпрос . Въззивният съд е приел, че с извършеното дарение касаторката е намалила общите си активи и кредитора е изправен пред недостатъчно имущество за удовлетворяване на вземането си , което при обсъдените решаващо факти не е в противоречие с логиката .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №126 от 17.12.2012г. по гр.дело № 314/2012г. на Бургаски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .