О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
София, 01.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 7667/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.М.М. – пълномощник на С. И. К. против решение № 1553/22.07.2013г., постановено по в.гр.д. № 2020/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението от 22.01.2013 г. по гр. дело № 3316 /2012 г. на Софийския градски съд,с което е отхвърлен иска на С. К. предявен срещу К. Д. Д. на осн. чл.26, ал.1, изр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за продажба на недвижим имот ,поради противоречие със закона, обективиран с н.а. № 103, т.01, рег. № 5340, н.д. № 97 от 2011 г. на нотариус П. П..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК ,като основание за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.3 ГПК по решаващия за делото въпрос: Нарушаването на императивни разпоредби на закона влече ли винаги нищожността на сделките или не, респективно може ли при сключване на сделката в отклонение от предписанията на императивна правна норма, същата да породи правно валидно действие или не.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор и не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Жалбата е допустима – подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, в законоустановеният едномесечен срок по чл. 283 ГПК и не попада в забранителния режим на чл.280, ал.2 ГПК.
Софийския апелативен съд, споделяйки изводите на първостепенният съд е потвърдил решението, с което е отхвърлен предявеният от С. И. К. срещу К. Д. Д. на основание чл.26, ал.1, изр.1 от ЗЗД иск за прогласяване на нищожността на договор за продажба на недвижим имот, поради противоречие със закона , обективиран с н.а. № 103, т.01, рег. № 5340, н.д. № 97 от 2011 г. на нотариус П. П..Ищцата е съзряла основание за нищожност в хипотезата – противоречие със закона ,поради представянето при изповядване на сделката на неистинска декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК. Изяснените по делото факти са следните: С н.а. № 103, том 01, рег. № 5340, дело № 97 от /2011 г., С. К.,като продавач,действайки чрез пълномощник – Е. А. Р. е продала на К. Д. Д. офис № 3, находящ се в приземния етаж на сградата, изградена в УПИ ХІV-650, кв.4, по плана на [населено място], м. „Л.- Ц.” за сумата 20 000 лева. Със съдебно- почеркова експертиза, изслушана от Софийски градски съд е установено
че подписът върху представената пред нотариуса декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК не е положен от К.. Представянето на декларацията и заявяването на данните в нея са задължително необходими, предвид разпоредбите на ДОПК.При тази фактическа обстановка е направен извод за действителност на сделката, тъй като неистинността на декларацията по ДОПК не обуславя нейната нищожност, а е необходимо самата сделка да противоречи на закона. Съществените елементи от фактическият състав на сделката следва да са съответни на императивните законови правила.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че разпоредбата на чл.26, ал.1, изр.1 от ЗЗД е ясна и не се налага нейното тълкуване,а е налице и многобройна непротиворечива практика,с която въззивният съд се е съобразил.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1553/22.07.2013г., постановено по в.гр.д. № 2020 / 2013 г. на Софийски апелативен съд, по касационната жалба на С. И. К. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: