О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
София, 22.07.2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 60 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. А. С. чрез адв. Е. П. от АК Пазарджик срещу въззивно решение № 444/15.10.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 66/2010 г.
Насрещната страна С. З. чрез адв. Б. М. от АК – София е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Пазарджишки районен съд е осъдил Т. С. да заплати на С. Д. З. обезщетение от 5 000 лв. за причинените му неимуществени вреди за това, че с цел да го принуди да се разпореди със сумата 10 000 евро, го е заплашил с убийство и друго противозаконно действие с тежки последици на пострадалия и негови ближни; че ще навреди на бизнеса му.
Противоправното деяние е съставомерно. Извършването му от Т. С. е установено по приключилото наказателно производство, чийто съдебен акт съдът е зачел в рамките на чл. 300 ГПК.
От събраните доказателства е установено още, че З. претърпял значителни психически страдания, страхувал се за своя и на близките си живот, още повече, че по същото време съпругата му била бременна.
При установените данни и по справедливост съдът определил обезщетение в размер на 5 000 лв.
Повдигнати са следните въпроси:
При условие, че една от сраните, не владее български език и желае лично да участва в съдопроизводтевните действия, следва ли съдът да назначи преводач.
В случая, въпросът е без значение, доколкото въззивната инстанция е приела, че касатора Т. А. С. знае български език и не се нуждае от преводач, за да извършва съдопроизводствени действия. Несъгласието с това заключение на съда е евентуално оплакване за неправилност.
По същите съображения, без значение е и въпросът чрез какво действие съдът би следвало да установи дали и в каква степен страна в процеса /чужд гражданин/ владее български език. При това, няма съмнение, че доказателствените средства, с оглед конкретната ситуация, могат да са най-различни.
Освен всичко изложено, оплакването на Т. С., че е имал нужда от преводач, е свързано преди всичко с участието му в наказателно производство. Основавайки се на това твърдение за нарушение на съдопроизводтвените правила, той отказва да признае постановеното по наказателното дело споразумение. В гражданския процес, инцидентно съдът не може да прави проверка за правилност на акта, с който е приключило наказателното производство, така, че е без значение дали на Т. С. е трябвало да бъде назначен преводач. Гражданският съд е обвързан от последиците на решението по наказателното дело в рамките на чл. 300 ГПК. Т. С. е поискал възобновяване на производството по наказателното дело със същия мотив, което отказано с решение № 18/20.01.2010 г. на Върховния касационен съд на Република България.
Ако повдигнатите въпроси и проблемът с владеенето на български език е свързано с участието на страната в гражданското производство по чл. 45 ЗЗД, то не е ясно, кои съдопроизводствени действия по делото, след повтарянето им, ще се отразят върху крайния резултат по спора. Страната е участвала по делото от самото му начало с адвокат и няма твърдения, че поради незнание на българския език, не са направени съответни доказателствени искания, възражения или доводи, което е довело и до крайния резултат по спора.
Нарушението на съдопроизводствените правила, дори и да е допуснато, е съществено, само ако се е отразило върху правилността на решението и само тогава е касационно основание.
Както е изяснено в ТР 1-2009-ОСГТК, въпросът по чл. 280, ал. 1 ГПК, за да обуслови допускане на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 800 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 444/15.10.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 66/2010 г.
ОСЪЖДА Т. А. С. да заплати на С. Д. З. сумата в размер на 800 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: