определение №1027 от 4.10.2010 по гр. дело №506/506 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1027
С., 04.10.2010 г.

Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 506 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. С. К. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. Иван Л., против въззивното решение № 8 от 5 януари 2010 г., постановено по в.гр.д. № 812 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е отменено решение без номер от 16 юли 2009 г. по гр.д. № 1572 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. и искът на К. против Щ. С. Щ. от[населено място] за отмяна на дарение на недвижим имот на основание чл. 227 ал. 1 б. “в” ЗЗД, е отхвърлен.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, защото по безспорен начин е установено много влошеното здравословно състояние на касаторката, както и че синът й Щ. Щ. след поискване не й давал издръжка, поради което бил осъден да й заплаща такава; неправилно съдът възложил върху касаторката тежестта да докаже отрицателен факт – че плащането на издръжката е спряно от м. юли 2009 г.; съдът е направил неверни фактически изводи чрез изопачаване на събраните доказателства или чрез необсъждане на относими такива; ответникът е получил от майка си много скъп имот, който продал, както и гараж, но въпреки това не й е давал издръжка; неверен е изводът на съда, че ответникът е платил изкуствената става на майка си.
В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по два въпроса – когато надареният е престанал да плаща присъдена издръжка след постановяването на решението на първоинстанционния съд следва ли въззивната инстанция само на това основание да постанови решение, с което да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд за отмяна на дарението, както и по въпроса когато във въззивното производство дарителят е заявил, че за известен период от няколко месеца надареният е престанал да плаща присъдената издръжка след постановяване на първоинстанционното решение и е ангажирал гласни доказателства за това, следва ли той да доказва и с други доказателства неплащането на издръжката или този отрицателен факт трябва да бъде доказан от осъдения да плаща издръжката. Произнасянето на касационния съд се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Към жалбата са приложени и шест решения на ВКС, които обаче разрешават въпроса при какви условия дарителят придобива правото да иска отмяна на сторено дарение, а не отговарят на поставените от касаторката конкретни проблеми.
Ответникът Щ. С. Щ. от[населено място] не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че месечните доходи на касаторката се формират от получаваната пенсия, наем за гараж и издръжка, платима от сина й, като касаторката получила еднократно от ответника и сумата от 2000 лева от продажба на недвижим имот, както и сумата от 3000 лева, които касаторката получила от сина си срещу продаден му от нея гараж, като ответникът също заплатил и изкуствената става на касаторката; касаторката е в много увредено здравословно състояние, като непосредствените грижи за нея се осъществяват от социалните служби; доходите на касаторката покриват месечните й нужди съобразно статистическите данни на Н.; ответникът осигурявал придвижване на касаторката до съответните болници, плащал е част от нужните медикаменти и медицински услуги, поради което не може да се приеме, че е налице отказ да се дава искана издръжка, като е безспорно, че искане за такава е направено и ответникът е осъден да дава такава по реда на чл. 82 СК (отм.); искът е неоснователен, тъй като липсват всички предпоставки на чл. 227 ал. 1 б. “в” ГПК.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. В разглеждания случай поставените от касаторката въпроси, макар да засягат проблематика, по която не е постановена задължителна съдебна практика, не са обусловили сами по себе си крайният резултат по спора. За да приеме, че не са налице предпоставките за отмяна на дарението по смисъла на чл. 227 ал. 1 б. “б” ЗЗД съдът е взел предвид както постоянните доходи на дарителката, така и всички други реално съществуващи и осъществени възможности за допълване на доходите. По този начин съдът е постановил решението си в съответствие с възприетото в задължителното за съдилищата решение № 256 по гр.д. № 4078 за 2008 г. на ІІ ГО. Несъгласието на касаторката по изводите на съда и тълкуването на доказателствата от страна на въззивния съд не представляват в настоящото производство основание за допускане до касационния контрол. Ето защо ВКС в настоящия си състав не намира основание да допусне атакуваното решение до касационно разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 8 от 5 януари 2010 г., постановено по в.гр.д. № 812 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top