О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
С. 05.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 2997/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. П. П. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. Т. Д., срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, І гр. с-в, № 109 от 11.03.2015г. по в.гр.д. № 1558/2014г., с което е потвърдено решението на Казанлъшкия районен съд, № 528 от 17.10.2014г. по гр.д. № 1001/2014г., с което е отхвърлен предявеният от Х. П. П. против Х. Ч. М. и Надежда К. М. иск за разваляне на сключеният между наследодателката на ищеца и ответниците договор за прехвърляне на ? ид. част от апартамент в [населено място] срещу задължение за гледане и издръжка.
Ответниците Х. Ч. М. и Надежда К. М. в представения писмен отговор от пълномощника им адв. П. В., молят да не допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Х. П. против Х. и Надежда М. иск за разваляне на сключеният между наследодателката на ищеца и ответниците договор за прехвърляне на 1/2 ид. част от недвижим имот /апартамент/ срещу задължение за гледане и издръжка, въззивният съд е приел, че договорът е бил изпълнен и липсва основание за развалянето му. Подробно е обсъдил свидетелските показания за отношенията между страните по договора през периода на действието му – 2009-2012г. и е приел, че ответникът Х. М., подпомаган от своите близки: съпруга, майка, приятели и съседи, е изпълнявал точно и в пълен обем поетото с договора задължение за издръжка и гледане на М. Паунова. Прехвърлителката през цялото време на действие на договора е получавала от ответника в пълен обем грижите и отношението, от които конкретно се нуждаела. Ответникът поемал всички разходи, които прехвърлителката не била в състояние сама да поеме, включително и тези, отнасящи се до издръжката на нейния син – ищеца. Той създал на прехвърлителката по-добра битова среда, обновявайки дома й, грижел се тази среда да бъде поддържана в добро състояние независимо, че подобренията се ползвали и от ищеца Х. П.. С. сключването на договора ответникът направил ремонт на жилището на Паунова като наел майстор да боядиса помещенията, занесъл и монтирал секцията, купил и занесъл на прехвърлителката хладилник, печка за отопление, готварска печка, щори за стаята и кухнята. Прехвърлителката се чувствала част от неговото семейство, желана, уважавана, почитана и тя с желание пребивавала в неговия дом и в дома на неговата майка – нейна сестра. В този вид отношенията между прехвърлителката и ответника съществували много преди сключване на сделката. Те се развили в тази посока в пълен обем по време на действие на договора и останали такива до смъртта на прехвърлителката. В периода 2009-2012г. М. Паунова изцяло и за всичко можела да разчита и разчитала на ответника Х. М.. Липсват доказателства, че ищецът или някое трето лице по какъвто и да било начин е задоволявало нуждата на М. Паунова от издръжка, грижи и внимание както и да се приеме, че са съществували незадоволени потребности на Паунова. Видно от показанията на св. М. и на св. Ж. ответникът Х. М. закупил на прехвърлителката мобилен телефон, непрекъснато я снабдявал с хранителни продукти в достатъчни количества, отчитайки, че тя живее с безработния си син – ищеца, поемал разходите по жилището когато прехвърлителката не успявала да се справи със средствата, с които разполага. Прехвърлителката разчитала изцяло на него при здравословни неразположения и за осигуряване на необходимите й средства за лечение.
К. Х. П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за „начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, да се посочи защо съдът дава вяра на едни свидетели, а на други не, както и да се търси подкрепа на свидетелските показания с останалите материали по делото” поради противоречие с решение № 176/2011г. ІІ г.о. ВКС; и по материалноправния въпрос „по какви критерии се определя обемът на престацията за гледане и издръжка по алеаторен договор и отчитат ли се потребностите на кредитора, неговата възможност да се справи сам и възможностите на длъжника да му предостави договореното в пълния му обем, както и задължен ли е съдът да изясни обема на задълженията по договор за гледане и издръжка преди да прецени дали има изпълнение по него” поради противоречие с решение № 863/2009г. ІV го.о ВКС и решение № 26/2009г. ІІ г.о. ВКС.
С първото от посочените решения /№ 176/2011г. ІІ г.о. ВКС/ е прието, че „при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. И само ако се приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани.”
С второто от представените решения /№ 863/2009г. ІV го.о ВКС/ е прието, че специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.
С последното от представените решения е прието, че обема на грижи и издръжка се определя според договора и обичая. Съдът е длъжен преди всичко да определи обема на договорените задължения, тълкувайки клаузите на договора, ако този момент е спорен по делото.
ВКС намира, че поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за решаване на делото, но не се установява твърдяното противоречие. В. съд е извършил подробен анализ на свидетелските показания, изложил е съображения защо дава вяра на едни, а на други не, като в тази връзка е съобразил кои свидетели имат преки и непосредствени впечатления относно правнорелевантните факти. В съответствие с постоянната съдебна практика, изразена и в приложеното решение № 176/2011г. ІІ г.о. ВКС, въззивният съд е обсъдил свидетелските показания във взаимната им връзка и е изложил съображения на кои свидетели не дава вяра и защо.
М. въпрос също е от значение за решаването на делото, но не е решен в противоречие с представената съдебна практика. При определя обема на дължимите грижи въззивният съд обстойно е анализирал договорения обем и нуждите на прехвърлителката от издръжка с оглед битовите условия, при които е живяла, материалните й възможности и здравословното й състояние. Приел е, че за да е налице точно изпълнение на договора от страна на длъжника той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора. По делото е безспорно установено, че е било налице такова съдействие от страна на прехвърлителката. Същата е била доволна от грижите, които са били полагани за нея от ответниците и от техния обем.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 600 лв.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, І гр. с-в, № 109 от 11.03.2015г. по в.гр.д. № 1558/2014г.
ОСЪЖДА Х. П. П. от [населено място] да заплати на Х. Ч. М. и Надежда К. М. от същия град сумата 600 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: