О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1028
гр. София 10.09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2470 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца К. Г. П., чрез адв. Р. П. срещу решение № 19531/17.10.2014 г. по гр.дело № 15651/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.06.2013 г. по гр.дело №8783/2013 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от жалбоподателя с пр. осн.чл. 344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 502/28.12.2012 г., за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – пазач неворъжена охрана в МУ София, Факултет по дентална медицина и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4 512.78 лв. за периода от 01.01.2013 г. до 01.07.2013 г. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси – 1. относно тълкуването на понятието за точното изпълнение на предвиденото в закона задължение на работодателя да прекрати трудовия договор на работника на посоченото в атакуваната заповед основание, 2. за начина по който следва да бъде прекратен трудовия договор, 3. че делото е решено и от двете инстанции без обсъждане на изложените факти, при недопускане на искани от жалбоподателя доказателства и при необсъждане на такива, приложени и приети по делото и в двете предходни инстанции, което представлява нарушение на материалния и на процесуалния закон при постановяване на решението, 4. следва ли материалния закон да се прилага еднакво по отношение на всички работници, работещи в едно звено от работодателя, на една и съща длъжност и при полагане на труд по едни и същи длъжностни характеристики. В тази връзка правилен ли е изводът на съда, че е без значение обстоятелството дали другите работници отговарят на новите изисквания, поставени от работодателя, продължавайки да работят на същата длъжност без да отговарят на тях? 5. налице ли е нарушение на процесуалния закон от страна на съда, когато при твърдение за злоупотреба с права от работодателя, каквито оплаквания има наведени в исковата молба, с която е сезиран пъроинстанционния съд се отхвърлят исканията за събиране на доказателства за установяване на исканите факти и от двете предходни съдебни инстанции, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Медицински университет – факултет по дентална медицина, [населено място] чрез адв. В. Н. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на К. Г. П. със заповед № 502/28.12.2012 г., с която е прекратен трудовия му договор на основание чл.328,ал.1,т.11 КТ и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение.
От фактическа страна е прието, че ищецът К. П. е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „пазач невъоръжена охрана“ в МУ София, Факултет по дентална медицина. Със заповед 502/28.12.2012 г. на ректора на факултета, трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на същата дата – 28.12.2012 г. при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели.
Прието е, че според мотивите на заповедта на основание утвърдената на 13.12.2012 г. от Декана на МУ – Факултет по дентална медицина нова длъжностна характеристика за длъжността пазач – невъоръжена охрана, ищецът не отговаря на въведените нови изисквания – не притежава психическа годност за съответната длъжност – p. VII, т. 1, б. „б“, тире последно от новата дл. характеристика, компютърна грамотност – първо ниво и познания по английски език – не представя удостоверение за владеене на англ. език за ниво А 1 според европейската езикова рамка, съгл. p. VII, т. 1, б. „в“ от новата длъжностна характеристика.
Съдът е приел, че пред първоинстанционния съд е представеното писмо, с което декана на Факултета по дентална медицина е указал на ищеца в тридневен срок от връчване на писмото, да представи в отдел човешки ресурси всички необходими документи, удостоверяващи, че отговаря на допълнителните изисквания, въведени с новата длъжностна характеристика за длъжността „пазач невъоръжена охрана”, утвърдена на 13.12.2012 г., че ищецът е отказал да получи писмото, удостоверено на 18.12.2012 г. с подписа на трима свидетели.
Прието е, че от представения протокол за психологическа пригодност от 19.12.2012 г. на ищеца според т. 1 от протокола провелия изследването психолог е приел, че ищецът е непригоден за изпълнение длъжността „пазач – невъоръжена охрана”.
Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях.
Въз основа на заключение на СЧЕ е прието, че последното получено брутно трудово възнаграждение от ищеца за пълен работен месец е в размер на 753.92 лв.
От правна страна е прието, че при предявен иск за отмяна на уволнение на основание чл. 328, т. 11 КТ – при промяна изискванията за изпълнение на длъжността, когато работника не отговаря на тях в доказателствена тежест на работодателя е да установи с всички допустими от закона средства, че законосъобразно е приложил обективното основание за прекратяване на договора по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – че към момента на прекратяването действително са променени изискванията за заемане на длъжността изпълнявана от ищеца – „пазач – невъоръжена охрана” и той не отговаря на новите изисквания.
По възражението, че работодателят в действителност е променил изискванията за образование и квалификация, което е основание за прекратяване по чл. 328, т. 6 ГПК, а не по реда на чл. 382, т. 11 КТ съдът е приел, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 е приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, а чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ касае всички останали изисквания за изпълнение на длъжността – трудов стаж, компютърна грамотност, владение на чужди езици, свидетелство за управление на МПС и др. Съдът е съпоставил двете основания за уволнение и е приел, че са налице разлики във фактическите им състави – по т. 6 изискуемите предпоставки за упражняване на трудовата функция касаят само промяна в изискванията за образованието или квалификацията, а по т. 11 обема на изискванията е по – широк и третира всички останали изисквания извън образованието и квалификацията. Според въззивния съд общото между двете основания за уволнение е изискването промяната в условията за заемане на длъжността да е настъпила след сключване на трудовия договор и, че този факт в случая не е спорен.
Приел е, че с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по – високи изисквания за образование и квалификация, както и други нови изисквания за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Посочил е, че това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Съдът е приел, че липсата на компютърна грамотност или владеене на чужд език на определено ниво, независимо от конкретните им параметри, когато не се включват в образователните или квалификационни изисквания за заемане на длъжността, както е в случая, представляват основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – промяна на изискванията за заемане на длъжността, на които работникът или служителят не отговаря. С оглед на това е направен извода за неоснователност на възраженията на ищеца, че въвеждайки допълнително изискване за компютърна грамотност -първо ниво и познания по английски език за ниво А 1 според европейската езикова рамка, съгл. p. VII, т. 1, б. „в“ от новата длъжностна характеристика, работодателят в действителност е променил изискванията за образование и квалификация, което съставлява основание за прекратяване по чл. 328, т. 6 ГПК, а не по реда на чл. 382, т. 11 КТ.
Според въззивния съд в тежест на ищеца е да докаже, че в дадения му от работодателя срок, е представил доказателства, че владее английски език – ниво А1 и че притежава компютърна грамотност – първо ниво. Приел е, че такива доказателства не са представени пред първоинстанционния и въззивен съд, нито са изложени твърдения, че ищецът разполага с тях. За неоснователно е преценено възражението на ищеца, че работодателят е следвало да направи проверка на компютърните умения или нивото на владеене на език чрез изпит или по друг начин, че такова задължение не съществува за работодателя при прилагане на основанието по чл. 328, т. 11 КТ.
По твърденията на ищеца, че уволнението било предприето с единствената цел да бъде прекратено неговото Т. и нямало реална нужда от нововъведените изисквания към длъжността пазач невъоръжена охрана въззивният съд е приел, че пред първоинстанционния съд са представени доказателства, че новите длъжностни характеристики са връчени на всички работници заемащи длъжността „пазач невъоръжена охрана”.
Прието е за установено от показанията на свидетеля на ответника Х. нуждата от въвеждането на новите изисквания за изпълнение на длъжността, че охраната следвало да води видеонаблюдение, което пряко е свързано с необходимостта от минимални компютърни познания и елементарно владеене на английски език – охраната следвало да упътва посетители, пациенти и студенти, като от 2 – 3 години във Факултета по дентална медицина се обучавали чуждестранни студенти, които към 28.12.2012 г. били около 130 човека, които говорели основно на английски език. Съдът е приел, че не са налице основания да не се кредитират показанията на свидетеля Х., тъй като същите са непротиворечиви, логични и последователни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Относно показанията на свидетеля на ищеца Й., които противоречат на събраните по делото доказателства съдът е приел, че същият има висящо трудово дело за прекратяване на договора към момента на разпита му със същия работодател и, че това го прави заинтересован от изхода на спора. Приел е също, че неговите показания не кореспондират на останалите писмени доказателства, събрани по делото. С оглед на тези доказателства въззивният съд е преценил, че първоинстанционния съд в съответствие със закона е приел, че уволнението на ищеца не представлява злоупотреба с право, че новите изисквания към длъжността са наложени от ситуацията във факултета – обучение на 130 души чуждестранни студенти, които говорят основно на английски език и въвеждане на задължения по длъжностната характеристика, които не са съществували в началото, за упътване на посетителите, в това число и на чуждестранните студенти в 14 етажната сграда на Факултета по дентална медицина за местонахожданието на катедри, зали за практическо обучение и др., както и от нуждата от поддържане на системи за видеонаблюдение и пожароизвестяване същия факултет, които системи работели чрез интернет връзка, осъществявана посредством компютър.
Въззивният съд е преценил за неоснователен довода на ищеца за неспазена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Посочил е, че този довод за незаконосъобразност на уволнението е въведен късно в производството -след насрочване на делото, с молба от 29.04.2013 г. на ищеца, че тази молба е подадена в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, но не е свързан с възражения, направени от ответника в отговора на исковата молба. Приел е, че по същество това е нов довод за незаконосъбразност на уволнението, който първоинстаницонният съд не е обсъждал при доклада на делото, нито по – късно в първото по делото съдебно заседание, на което ищецът е присъствал, чрез свой представител и не е направил възражения по този въпрос.
Изложени са мотиви и в хипотеза, че доводът е изложен своевременно, като според въззивния съд в тежест на ищеца е било да представи доказателства, че към момента на прекратяване на договора е страдал от заболяване по Наредба № 5/87 г. на министъра на здравеопазването. Посочил е, че такива доказателства не са представени по делото към релевантния за спора момент, че епикризата представена пред районния съд е от 19.03.2007 г.
Въззивният съд е приел, че наличието на заболяване следва да е известно на ищеца още към момента на завеждане на делото и още към този момент той е следвало да се позове на него, като представи надлежни медицински документи, релевантни към датата на връчване на заповедта. Посочил е, че ищецът не е представил доказателства, че към 28.12.2012 г. страда от заболяване по Наредбата.
Като е взел предвид посочените съображения съдът е направил решаващия извод, че по делото е установено законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати договора на ищеца на основание – чл. 328, ал.1, т. 11 КТ. Приел е, че предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят и е потвърдил първоинстанционното решение, с което тези искове са отхвърлени.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя, тъй като същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно тълкуването, дадено в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Въпросът по п.4-ти от изложението на жалбоподателя не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора. Следователно въпросът не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3-та ГПК.
Освен това съдът преценява, че въпросите по п.1,2,3 и п.5-ти от изложението касаят правилността на въззивното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според посочената практика на ВКС, обективирана в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва, само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Както се посочи въпросите по п.п.1,2,3 и п.5-ти от изложението са такива по правилността на обжалваното въззивно решение и поради това не са правни въпроси. На това основание не следва да се допусне касационно обжалване по тези въпроси, без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, 2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя К. Г. П., чрез адв.Р. П..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 19531/17.10.2014 г., постановено по гр.дело № 15651/2013 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 28323/04.03.2015 г., подадена от ищеца К. Г. П., чрез адв.Р.П., съдебен адрес [населено място], [улица], „б”.
Осъжда К. Г. П., [населено място], [улица], № 31, вх.Б, ет.3,ап.17, съдебен адрес, [населено място], [улица],”б” да заплати на Медицински университет [населено място], Факултет по дентална медицина, [населено място], [улица] сумата 1200 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: