2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1028
София, 22.12.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя/съдия/ Лидия Иванова
ч.т. дело № 992/2010 година
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от К. М. А. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 699 от 02.11.2010 г. по ч.гр.дело № 859/2010 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено разпореждане № 1085 от 30.08.2010 г. по ч.гр.д.№ 359/2010 г. на Районен съд – Генерал Тошево за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.3 ГПК – по договор за аренда на земеделска земя от 27.02.2008 г. срещу длъжника [фирма], [населено място] за сумата 1 000 лева – главница по договора за 2009 г., ведно със законната лихва от 27.08.2010 г., мораторна лихва в размер на 2.83 лв. и разноски по заповедното производство.
Жалбоподателката поддържа доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяна на определението. Твърди, че въззивният съд неправилно е възприел становището на първата инстанция за липса на доказателства за размера на добитата от арендатора продукция от арендованата земеделска земя, за да се определи и арендното възнаграждение, уговорено в договора за аренда в размер на 35% върху добитата продукция.
Приложното поле на касационно обжалване е основано на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос, свързан с правомощието на съда по заповедното производство и в частност, когато искането е основано на документ по чл.417 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК/ в редакция преди изменението с ДВ бр.100/2010 г./ определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева са изключени от касационен контрол. В случая е приложимо това законодателно ограничение, тъй като със заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК са заявени две самостоятелни парични вземания – за сумата 1 000 лева – арендно плащане за 2009 г. и за сумата 2.83 лв. – лихва за периода от 17.08.2010 г. до 26.08.2010 г. Предвид отхвърлянето на заявлението и за двете вземания, както и обхвата на касационно обжалване, очертан от частната жалба, обжалваемият интерес, преценен по отношение на отделните вземания не надхвърля 1 000 лева/ за всяко от тях/.
Даденото от въззивния съд неточно указание за възможността за касационно обжалване не поражда за частната жалбоподателка право да сезира надлежно касационната инстанция, след като законодателят не е предвидил такава процесуална възможност.
Предвид горните съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на К. М. А. от [населено място] срещу определение № 699 от 02.11.2010 г. по ч.гр.дело № 859/2010 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: