О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1029
гр. София 10.09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 08 юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2849 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. С. П., чрез адв. М. Й. против решение № 922/10.02.2015 г. по гр.дело № 20165/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението от 01.10.2014 г. по гр. д. № 3159/2013 г. на Софийския районен съд, с което на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. С. П., извършено със заповед № IND 5625(6) от 07.12.2012 г. на Членовете на УС на дружеството, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ същият е възстановен на предишната длъжност – „техник ел.машини и апарати/мерене НН” към РЗ „Запад две”, отдел „Мерене НН Столично”, Направление „Мерене НН”, Дирекция „Мерене и управление на данните” в [фирма] и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 350 лв., а в полза на СРС държавна такса в размер на 100 лв. и вместо това са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № IND 5625(6) от 07.12.2012 г. на Членовете на УС на дружеството и за възстановяване на длъжността преди уволнението – „техник ел.машини и апарати/мерене НН” към РЗ „Запад две”, отдел „Мерене НН Столично”, Направление „Мерене НН”, Дирекция „Мерене и управление на данните” в [фирма].
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. дали правилно е приложена нормата на чл.189 КТ при определяне тежестта на извършеното нарушение и в частност при определяне на вида на дисциплинарното наказание следва ли да се вземат предвид факта, че за работодателя не са настъпили никакви вреди от твърдяното за извършено нарушение на трудовата дисциплина, както и факта, че уволненият служител не е имал други наложени и/или незаличени дисциплинарни наказание към момента на налагането на процесното наказание, решен в противоречие с практиката на ВКС – цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, 2. относно приложението на чл.194, ал.1 КТ – от кой момент работодателят се счита, че е узнал за извършеното нарушение на трудовата дисциплина и в частност докато тече проверка относно обстоятелствата по извършване на нарушенията на трудовата дисциплина това спира ли преклузивните срокове по чл.194,ал.1 КТ, решен в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] чрез юрисконсулт Ф. Г. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението на жалбоподателя-ищец А. С. П. със заповед № IND 5625(6) от 07.12.2012 г. на Членовете на УС на дружеството и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението – „техник ел.машини и апарати/мерене НН”.
Съдът е приел, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „техник ел.машини и апарати/мерене НН”. Трудово правоотношение е било прекратено със заповед № IND 5625(6) от 07.12.2012 г. на членовете на УС на дружеството, с която на осн. чл. 188, т.3 вр. чл.187, т. 1, т. 3, т. 7 и т. 8, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, на ищеца е било наложено дисциплинарното наказание “уволнение” за нарушения на трудовата дисциплина както следва: 1. за това, че на 29.09.2012 г. през работно време при специализирана полицейска акция на ГДБОП, в 14.03 ч. ищецът е задържан, като в управлявания от него служебен автомобил са открити и иззети като веществени доказателства множество предмети, 2. за това, че на 29.09.2012 г. в различни периоди от време – от 08:52 ч. до 09:36 ч. и от 11:30 ч. до 12:21 ч. е използвал управлявания от него служебен автомобил за лични нужди, а не за изпълнение на възложената за деня работа. Посочено е също така, че с тези си действия ищецът е извършил нарушение на т.5 от Заповед № IND 928/05.03.2012 г./ да използва автомобила само и единствено при и по повод изпълнението на служебните си задължения/ и в нарушение на задълженията си по т.24 и т.29 от длъжностната характеристика, състоящи се в отговорност за максималното използване на работното време за изпълнение на работните заповеди и отговорност за използване на превозното средство и неговата употреба само за служебни цели, както и в нарушение на чл.6.3.2, т.3 и т.9 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл.2, ал.1 и ал.2, чл.13, ал.1 и чл.25, ал.1 и ал.2 от Етичните правила на дружеството, с които ищецът е бил надлежно запознат. Като е използвал служебния автомобил за лични нужди ищецът е злоупотребил с доверието на своя работодател, а освен това е уронил и злепоставил доброто му име пред потребителите и обществото, тъй като през работно време е задържан от органите на ГДБОП и от управлявания от него служебен автомобил са иззети като веществени доказателства множество предмети. Заповедта е връчена на ищеца на 10.12.2012 г. срещу подпис. Относно извършените дисциплинарни нарушения съдът обсъдил показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Д. К. и П. С..
От правна страна е прието, че процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 188, т. 3 КТ със заповед № IND 5625(6) от 07.12.2012 г., издадена от членовете на УС на дружеството, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. Съдът е преценил за неоснователни твърденията за незаконност на уволнението във връзка със срока за налагане на наказанието и с нарушаване на дисциплинарната процедура – чл. 194, ал.1 и чл. 193 КТ, за неизвършване на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения и за несъобразяване на критериите по чл.189 КТ при определяне на наказанието.
Прието е за неоснователно възражението на ищеца, че дисциплинарното наказание не е наложено в преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 КТ. Според въззивния съд по делото е установено, че органът на дисциплинарна власт е узнал за извършените нарушения с доклад от 10.10.2012 г. за констатирано нарушение на трудовата дисциплина от И. М. до УС на дружеството и до изпълнителния директор на дружеството. Съдът е взел предвид задължителната на ВКС, според която откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Прието е, че узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат. Преценен е за неправилен извода на първоинстанционния съд, че срокът по чл.194, ал.1 КТ е започнал да тече от момента на узнаване на нарушенията от ръководителите на отдел „Мерене НН Столично” и на направление „Сигурност” – считано от 29.09.2014 г., както и извода за незаконосъобразност на атакуваното уволнение на формално основание.
Прието е за неоснователно възражението на ищеца за нарушаване на дисциплинарната процедура по чл. 193, ал. 1 КТ. Според въззивния съд ищецът не оспорва, че представените него към исковата молба обяснения с вх. № IND 5625 (3)/26.10.2012 г., адресирани до УС на дружеството и до изпълнителния директор, са дадени по повод искането на работодателя по чл.193 КТ, направено чрез ръководителя на направление „Администриране и възнаграждения”. Посочил е, че доводите за незаконност, поради това, че обясненията били поискани от лице без представителна власт са неоснователни. Съдът е приел, че по делото е установено наличието на представителна власт на това лице да изготвя и подписва документи във връзка с прекратяване на трудовите правоотношения със служителите в дружеството, включително да изготвя искания за даване на обяснения по чл. 193 КТ. Според съда необходимо и достатъчно за изпълнение на чл. 193 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения и в случая това е спазено, че в искането от 23.10.2012 г. е посочено, че представлява такова по чл.193 КТ, че са посочени конкретните действия на служителя, които работодателя счита за нарушения на трудовите задължения, като са приложени и описаните в него доклади.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено за нарушения по чл.187, т. 1 -неуплътняване на работното време, т. 3 – неизпълнение на възложената работа, т. 7 -неизпълнение на законните нареждания на работодателя и т. 8 – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ -злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина – за това, че на 29.09.2012 г. през работно време при специализирана полицейска акция на ГДБОП, в 14.03 ч. ищецът е задържан, като в управлявания от него служебен автомобил са открити и иззети като веществени доказателства множество предмети и за това, че на същия ден в различни периоди от време – от 08:52 ч. до 09:36 ч. и от 11:30 ч. до 12:21 ч. е използвал управлявания от него служебен автомобил за лични нужди, а не за изпълнение на възложената за деня работа.
Прието е за безспорно по делото, че установеното в дружеството-ответник работно време за работещите на длъжността, заемана от ищеца е от 08:00 ч. до 16:30 ч. -първа смяна и от 11:00 ч. до 19:30 ч.-втора смяна, регламентирано в чл. 2.6 от представения Правилник за вътрешния трудов ред, в сила от 02.07.2008 г. Прието е също за безспорно, че на посочената в заповедта дата – 29.09.2012 г. около 14:00 ч. ищецът е бил задържан от органите на ГДБОП, които са иззели от управлявания от него служебен автомобил, собственост на ответното дружество, като веществени доказателства множество предмети, подробно описани в протокола за изземване, като служебният автомобил е бил прибран от прекия ръководител на ищеца. Според въззивния съд от събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателствени средства, последните от които са възприети като обективни и непротиворечиви и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства е установено, че на посочената дата в рамките на работното време, ищецът е използвал служебния автомобил за лични нужди, а не само за изпълнение на възложената за деня работа.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.126, т.3 и т. 7 КТ, според които при изпълнение на работата работникът или служителят е длъжен да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа, както и да изпълнява законите нареждания на работодателя. Посочил е, че от приетите по делото писмени доказателства -справки от G. система и за възложените работни заповеди и гласни такива е установено, че през определени часове на 29.09.2012 г., в рамките на работното време, служебният автомобил, управляван от ищеца се е придвижвал на места, които не съответстват на местата /адресите/, съгласно възложените 13 адреса за отстраняване на повреди по енергийни съоръжения на територията на съответното регионално звено, както и че ищецът е ползвал автомобила за свои лични нужди – за да се върне до дома си и за да отиде на среща със свои познати. Прието е, че с тези действия, ищецът е допуснал нарушения на задълженията си по т.24 и т.29 от длъжностната характеристика, вменяващи му отговорност за максимално използване на работното време за изпълнение на работните заповеди и отговорност за употребата на служебното превозно средство само за служебни цели и, че не е изпълнил законно разпореждане на работодателя, обективирано в т.5 от заповед № IND 928/05.03.2012 г. за използване на служебния автомобил само и единствено при и по повод изпълнението на служебните задължения. Съдът е направил извода, че тези нарушения представляват дисциплинарни такива по смисъла на чл.187, т.1, т.3 и т.7 КТ.
С въззивното решение са съобразени разпоредбите на чл.126, т.9 КТ, според които работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие, както и да пази доброто име на предприятието. Съдът е посочил, че неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя представлява дисциплинарно нарушение по чл.190, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Прието е също, че нарушението може да се прояви в различни форми, като общата характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Въззивният съд е приел, че описаните в заповедта действия – ползване на служебния автомобил за лични нужди представлява дисциплинарно нарушение и по смисъла на чл.190, т.4, във вр. чл.187, т.8 КТ. Прието е, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Според съда злоупотреба с доверието е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие или когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Посочил е, че обстоятелствата, че от служебния автомобил, управляван от ищеца, са иззети като веществени доказателства множество предмети от органите на ГДБОП, а ищецът е задържан през работно време, са довели и до злепоставяне на работодателя пред външни за предприятието лица и до уронване на доброто име на предприятието. Съдът е направил извода, че действията на ищеца, описани в атакуваната заповед, представляват израз на несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност, лоялност и доверие в отношенията работник, респ. служител и работодател и представляват дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, което дава право на работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.
Преценено е за неоснователно възражението на ищеца, че работодателят не е извършил преценка по чл.189, ал.1 КТ при налагане на наказанието. Според съда наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършените нарушения, както и с другите критерии за определяне на наказанието, а именно обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и субективното отношение на ищеца към конкретното неизпълнение на трудовите му задължения.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за законосъобразност на процесното уволнение и за неоснователност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Прието е, че с оглед неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. С въззивното решение е отменено изцяло първоинстанционното решение и предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са отхвърлени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос в изложението.
С решение № 305/01.06.2010 г. по гр.дело № 620/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос по приложение на критериите на чл.189, ал.1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание. Съдебният състав е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл.189,ал.1 КТ.
С решение № 293/21.11.2011 г. по гр.дело № 238/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос относно законността на наложеното дисциплинарно наказание с оглед изискването за преценка по чл.189 КТ за тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника, както и относно задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващия орган е изпълнил изискванията на чл.189, ал.1 КТ като обсъди всички обстоятелства, които имат отношение към тази преценка. Съдебният състав е приел, че преценката по чл.189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението дисциплинарното наказание следва да се отмени.
Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. Въззивният съд е извършил съдебен контрол относно съответствието между наложеното дисциплинарно наказание уволнение и извършените дисциплинарни нарушения. Изводите, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършените нарушения и с другите критерии за определяне на наказанието по чл.189, ал.1 КТ – обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и субективното отношение на ищеца към конкретното неизпълнение на трудовите му задължения не е в противоречие с цитираната практика на ВКС.
Не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК цитираното решение № 192/18.03.2010 г. по гр.дело № 876/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, тъй като със същото не е разрешен поставения правен въпрос, а само в мотивите на решението по съществото на спора е прието, че в конкретния случай по това дело не е спазено изискването по чл.189 КТ при определяне на наказанието да се отчете дисциплинарното минало на работника – т.е. не е взето предвид обстоятелството, че наказаният работник преди не е бил санкциониран за нарушения на трудовата дисциплина. Неотносимо към поставения правен въпрос е и решение № 120/13.04.2011 г. по гр.дело № 1333/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, тъй като със същото е разрешен правния въпрос относно порока на съдебен акт, постановен от съдебен състав, който не се е произнесъл по направено от страната искане за отвод на съда.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос от изложението.
С решение № 256/18.05.2012 г. по гр.дело № 1036/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Прието е също, че съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок, ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. Според съдебния състав „откриване на нарушението”, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. В рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира. Правният въпрос съдът е разрешил по същият начин. С въззивното решение, както вече се отбеляза съдът е приел за установено, че органът на дисциплинарна власт е узнал за извършените нарушения с доклад от 10.10.2012 г. за констатирано нарушение на трудовата дисциплина от И. М. до УС на дружеството и до изпълнителния директор на дружеството. В съответствие с практиката на ВКС са изводите, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение и че узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.
Цитираното решение от жалбоподателя № 93/18.04.2003 г. по гр.дело № 2753/2001 г. на ВКС, III г.о. е постановено по реда на ГПК /отм./ и поради това същото не е сред съдебните актове, посочени в т.2-ра от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, представляващи така наречената задължителна практика на ВКС. С това решение разрешението на поставения правен въпрос е в същата насока, в каквато е и разрешението, дадено в посоченото решение № 256/18.05.2012 г. по гр.дело № 1036/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. С оглед на това не се установява основание за допускане н акасационно обжалване по същият правен въпрос по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя А. С. П..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 922/10.02.2015 г. по гр.дело № 20165/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 30352/09.03.2015 г., подадена от ищеца А. С. П., чрез адв.М. Й., съдебен адрес [населено място], [улица], етаж 9,офис 909, чрез адв.М. Й..
Осъжда А. С. П., [населено място],[жк], [жилищен адрес] съдебен адрес [населено място], [улица], етаж 9,офис 909, чрез адв.М. Й. да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: