О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1029
София, 05.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3597/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр. Чл. 280 ал.1 т.3ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. И. Д.,чрез служебен адвокат С. Й. срещу решение № 574/ 23.03.3015 г. по гр.д.№ 279/ 2015 г. на Апелативен съд-София, ГК, 12състав.
Ответникът по касационната жалба Г. С. Д., в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв. А. Д. я оспорва.Претендира разноски по реда на чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 18803/03.12.2014 г. по гр.д.№564/2013 г. на Софийски градски съд, ГО,І-14 състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният от касатора иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 30 000 лв.,представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие извършени от ответника в качеството му на държавен съдебен изпълнител на 16.03.2004 г. и на 02.06.2004 г.незаконосъобразни изпълнителни действия по изп.дело № 4792/2001 г. на СИС при СРС, 3 отд., 3 участък.Въззивният съд е приел,че при извършване на твърдяните незаконосъобразни действия ответникът е действал като държавен съдебен изпълнител, факт който не се оспорва от страните.Съгласно чл.441 ал.2 ГПК по иск за вреди от незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител пасивно легитимирана е държавата в лицето на министъра на правосъдието, като страна в създаденото служебно правоотношение и в качеството на възложител на работата изпълнявана от длъжностното лице.Позовал се е на разрешението в ТР №3/2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК-т.6, според което по искове за обезщетения за вреди,причинени на граждани от длъжностно лице,пасивно легитимиран е държавният орган с когото последното е в трудови или служебни правоотношения. Намерил е за неоснователно оплакването за неправилност на извода,че искът е погасен по давност,тъй като се претендират вреди от принудително осъществени въводи на 16.03.2004 г. и на 02.06.2004 г.,т.е. претендират се такива от конкретни действия.Във връзка с довода на касатора, че тези действия продължават да му причиняват неимуществени вреди е приел,че началото на погасителната давност следва да бъде отнесено към момента на извършване на твърдяните увреждащи деяния, а не с края на периода на проявление на вредите.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основание за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал.1т.3 ГПК.
Поставя следните материалноправни въпроси:
-дали при претендиране на вреди,причинени от физическо лице в качеството му на държавен, а впоследствие на частен съдебен изпълнител,следва да се ангажира единствено отговорността на държавата чрез министерство на правосъдието или за вредите ,извършени от лицето в качеството му на частен съдебен изпълнител,следва да се претендират вреди от самото лице;
-дали началото на погасителната давност се свързва с края на претендирания период или с неговото начало.
Относно първия въпрос изтъква,че ответникът е действащ частен съдебен изпълнител и в качеството си на такъв е извършил незаконосъобразни действия, които са в причинна връзка с неимуществените вреди, които са му причинени и поради това е посочил период на увреждане от 16.03.2004 г.-01.10.2010 г. Във връзка с втория въпрос е посочил,че двата въвода са част от процесните действия, причинили вреди, че давността тече от момента на настъпването им и че вредите продължават и до настоящия момент.Намира,че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение .За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за допускането й.Общо основание е извеждането на правен въпрос обуславящ решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото.Той не трябва да е във връзка с правилността на решението и на обсъждането на доказателствата по него.Касационният съд не може да го формулира въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Във връзка с въпроса следва да бъде обосновано наличието на допълнително основание,като той бъде развит в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК.
Първият от поставените въпроси не е обуславящ правните изводи на въззивния съд, доколкото в обжалваното решение не са формирани мотиви за извършени увреждащи действия от ответника като частен съдебен изпълнител, а и в исковата молба не се съдържат такива твърдения. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по въпроса за отговорността за вреди причинени от държавен съдебен изпълнител във връзка с деликт, осъществен преди създаване на изричната уредба с чл. 441 ГПК е формирана задължителна съдебна практика с решение,постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№ 5081/2008 г., І г.о., съдържаща идентични разрешения и която настоящият съдебен състав споделя.
Вторият въпрос макар и неточно формулиран , е релевантен, но не е обосновано допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Освен това по това питане е създадена многобройна задължителна съдебна практика, според която началото на давностния срок относно отговорността за причинени неимуществени вреди е от момента на увреждащото деяние или от откриване на дееца- в този смисъл са напр.ТР №2/1974 г. ОСГК,ППВС № 2/1981г.Когато касаторът твърди допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,той следва да изготви мотивирано изложение и да приложи съдебна практика, която според него е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството. Ако се твърди липса на съдебна практика , следва да се посочат конкретни разпоредби и да се обосноваве непълнота, неяснота или противоречивост в правната уредба, за да се създаде съдебна практика по приложението й. В този смисъл са разясненията в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г.на ОСГТК. Всичко това не е сторено.
Необосноваването на общо и допълнително основание според разрешенията в цитираното ТР ще има за последствие недопускането на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв. в размера по чл.9 ал.3 вр.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 574/23.03.2015 г. по гр.д.№ 279/2015 г. на Апелативен съд-София,12 състав.
ОСЪЖДА А. И. Д. да заплати на адв.А. М. Д. сумата 1072 /хиляда и седемдесет и два/ лв. за оказаната адвокатска защита по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: