3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
Гр.С., 17.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 623 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Ч.,[населено място] срещу решение от 04.02.2010г., постановено по гр.д.№ 2713/09г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 3635/20.07.2009г. по гр.д.№ 2763/07г. на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете на касатора против [фирма] и С. К. Ч. за заплащането на обезщетение за имуществени вреди и неустойка по предварителен договор за учредяване на право на строеж.
Касаторката поддържа, че решението е неправилно и сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът [фирма],[населено място] оспорва жалбата.
Ответникът С. Ч.,[населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът [фирма] не дължи уговорената в предварителния договор за учредяване на право на строеж неустойка за неизпълнение на задължението да изготви идеен проект, поради обстоятелството, че срокът за изпълнение е обвързан със снабдяване на ищцата с виза за проектиране. Решаващият състав е изложил съображения, че уговореният срок не е започнал да тече, тъй като визата за проектиране е издадена в момент, следващ предложените идейни проекти от ответника, които не са били одобрени от ищцата. Исковете за заплащане на обезщетение за отхвърлени поради недоказаност на причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение по договора и твърдените вреди, както и поради недоказаност на размера на тези вреди.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката са позовава на нормите на чл.117, ал.1 и чл.121, ал.2 от Конституцията, тъй като с въззивното решение не били защитени правата и законни й интереси и по делото не била установена истината. Заявява, че отхвърлянето на иска поради недоказаност на претенцията не би могло да се квалифицира като точно прилагане на закона, поради което ВКС следвало да върне делото на друг състав за извършване на нови и допълнителни процесуални действия.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По основанията за отмяна на въззивното решение ВКС се произнася с касационното решение съгласно чл.293 ГПК, а по основанията за допускане – с определението по чл.288 ГПК. Касационните основания по чл.281 ГПК подлежат на проверка, след като ВКС е допуснал касационното обжалване, докато в производството по допускане се обсъждат единствено основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторката не е посочила в изложението и в самата касационна жалба основания за допускане на касационното обжалване, съгласно нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Изявленията й и единствено бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не представляват конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Оплакванията не биха могли да се квалифициран и като такива за неправилност на решението, тъй като нормата на чл.281, т.3 ГПК не предвижда отмяна на въззивния акт поради пропуск на страната да попълни делото с доказателства за установяване на твърденията си.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 04.02.2010г., постановено по гр.д.№ 2713/09г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.