О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 22.05. 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваната от съдия Камелия Маринова молба по гр.д. № 267 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С определение № 80 от 4.03.2014 г., постановено по настоящото гр.д. № 267 по описа за 2014 на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване на решение от 16.10.2013 г., постановено по гр.д. № 12712 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав по касационната жалба на Л. Й. А., като касаторът е осъден да заплати на на М. Х. П. сумата 2000.00. за процесуално представителство от адвокат Б. по приложения договор за правна помощ и на Л. Х. П. сумата 2000.00 лв. за процесуално представителство от адв.Т. по приложения договор за правна помощ.
На 11.03.2014 г. с вх. № 267/2014 г. е постъпило искане от Л. Й. А., наименовано „частна жалба” за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските, с наведени доводи за прекомерност на присъденото за всеки от ответниците адвокатско възнаграждение.
М. Х. П. е оспорила искането с доводи, че е недопустимо, тъй като присъдените разноски не са оспорени своевременно и тъй като няма искане за изменение на определението в частта за разноските, а е подадена частна жалба с искане да бъде уважена и да се намали размера на присъдените разноски, евентуално – че е неоснователно.
Л. Х. П. не е изразил становище по искането.
Настоящият съдебен състав приема, че искането на Л. Й. А. за намаляване размера на присъдените на ответниците по касационната жалба разноски е процесуално допустимо. Правната квалификация на заявеното искане се определя от съда, който го разглежда и в нея той изхожда от наведените твърдения и заявеното искане, като не е обвързан от дадената от страната квалификация. В случая Л. Й. А. ясно е навел доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и е заявил искането си същото да бъде намалено в справедлив порядък, поради което молбата, независимо, че е наименована „частна жалба”, следва да се квалифицира по чл.248 ГПК.
Неоснователно е и възражението, че искането е несвоевременно заявено, тъй като страната е можела да проследи за кога е насрочено обявеното закрито заседание за произнасяне на съда и да оспори разноските. Релевантно е дали страната е имала възможност да се запознае с размера на претендираните от насрещната страна разноски, а това може да стане само ако делото е разгледано в открито съдебно заседание.
По отношение доводите за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предмет на касационното производство е било въззивното решение за отхвърляне на предявения от Л. Й. А. против Л. Х. П. и М. Х. П. иск с правно основание чл.38а ЗЖСК по отношение на апартамент № 8 с посочени граници, находящ се във вх.А /секция блок-2/, ет.2, със застроена площ от 128.35 кв.м. и 9.497 % ид.ч. от общите части на [жилищен адрес] състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона. Касае се за оценяем иск, но съдът го е разгледал като неоценяем, като в срокът по чл.56 ГПК /отм./ не са повдигани спорове в тази насока. Според чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действалата към момента редакция от ДВ бр.43/2010 г., минималния размер на адвокатското възнаграждение за неоценяеми искове е 150 лв., съответно за изготвяне отговор на касационна жалба без явяване в съдебно заседание – 150 лв. /арг. от чл.9, ал.1 от същата наредба/.
Договореният от всеки от ответниците адвокатски хонорар от по 2000 лв. се явява прекомерен с оглед действалите към момента минимални размери на адвокатските възнаграждения.
При отчитане фактическата и правна сложност на делото във връзка с наведените от страните твърдения и правни аргументи – оспорено право на собственост на ЖСК и наведено възражение за придобивна давност, свързани с изследване на факти осъществени в периода 1965 г. – 2007 г. при уреждаща ги различна нормативна уредба – доводи, за които са наведени в касационната жалба и поставените шест въпроса по чл.280, ал.1 ГПК и с оглед на които са и подадените от процесуалните представители на ответниците отговори, настоящият съдебен състав приема, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 1000.00 лв. за всеки от ответниците по касационната жалба.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 80 от 4.03.2014 г., постановено по настоящото гр.д. № 267 по описа за 2014 на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в частта, с която Л. Й. А., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, адвокат А. И. да заплати на М. Х. П., [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за касационното проиводство в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и на Л. Х. П., [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за касационното проиводство в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, като намалява на основание чл.78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение от 2000.00 лева, на 1000.00 лева за М. Х. П. и от 2000.00 лева на 1000.00 лева за Л. Х. П..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: