7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 27.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №920/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, срещу решение №108 от 07.03.2011г. по гр.дело № 873/2010г. на Пловдивски апелативен съд , с което отменено решение №1017 от 28.06.2010г по гр.д. 1398/2009г на Пловдивски окръжен съд и по същество е отхвърлен иск по чл. 28 от ЗОПДИППД на КУИППД за отнемане на недвижимо имущество,съответно равностойност на продадено движимо и недвижимо имущество на ответниците .
В приложено към касационната жалба изложение се посочват всички основания по чл. 280 ал.1 от ГПК, по материалноправни въпроси , решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и решавани противоречиво . На първо място е поставен въпросът за наличие на причинно- следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество на значителна стойност , като в противоречие с решение №671/2010г по гр.д. 875/2010г ІV г.о и решение № 1/2011г по гр.д. № 697/2010г ІV г.о на ВКС въззивният съд приема основание за отнемане единствено по отношение на имущество с неустановен законен източник , доказано свързано с конкретната , установена с влязла в сила присъда престъпна дейност. Цитираните решения на ВКС са постановени по реда на чл. 290 от ГПК , а противоречието с решение № 1/2011г по гр.д. № 697/2010г ІV г.о на ВКС е и по въпроса за определяне на проверявания период, формулиран втори по ред в изложението . Въззивният съд е приел ,че релевантен за спора е периода след извършване на конкретното престъпление , за което лицето е осъдено , обратно е становището в практиката на ВКС. Третият формулиран въпрос е за стойността на имуществото ,чието отнемане се претендира ,дали тя е съответна на размера , заложен в §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД като пазарна стойност към момента на придобиване .Въззивният съд и тук е дал разрешение , обратно на практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК , формирана в решения № 89/29.01.2010г по гр.д.№ 717/2009г ІІІ г.о ,решение №471/2010г по гр.д. № 641/2009 ІІІ г.о и решение № 1/2011г по гр.д. № 697/2010г ІV г.о на ВКС
Ответниците по касационвната жалба Е. и Г. Е. изтъкват , че в изложението не е заявен онзи въпрос по конкретното дело, който единствено е допринесъл да бъде формирана решаващата воля на съда и това изключва положителна преценка на основания по чл. 280 ал.1 от ГПК .
След преценка , Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първият поставен в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос „за наличие на причинно- следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество на значителна стойност”, е предпоставен и конкретизиран единствено от тезата на касатора, че в специалния закон няма изискване да се сочи в какво точно се изразява престъпната дейност ,че законът няма за цел и същност да се отнемат облаги само и единствено от конкретното престъпление и поради това логическото тълкуване на чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД очертавало основателното предположение като презумпция на самия закон, т.е. съдът следва да прилага правилото като изразяващо се във възможност за ответника да докаже законен източник на доходите си ,а в противен случай не може да отрече основателността на предположението , като собствено издирва „причинно – следствена” връзка
В решаващите си съображения въззивният съд по насотящето дело не е възприел тезата на Комисията за своята длъжност в процеса и материалното съдържание на основанието за отнемане . Пловдивски апелативен съд е приел , че за да е налице основание за отнемане на конкретното имущество,следва от обстоятелствата да може да се направи собствено извод за основателност на предположението , предвид следващата от установените факти конкретност и доказателствена предпоставка за това не е единствено липсата на установен източник на средства ,но и конкретното престъпление като дейност във връзка с придобитото имущество,т.е изследването за съотносимост е по логически път,но се основава на всички доказателства или празнотите в тях .Поради това ,че в конкретния случай Комисията не е представила по делото самата присъда , с която ответникът е бил осъден за престъпление по чл.209 ал.2 от НК във вр. чл. 55 ал.1 НК , а е искано отнемане на имущество или парична равностойност на придобитото преди посочената в свидетелството за съдимост дата на извършване на престъплението и без оглед на фактите по него , съдът е изтъкнал ,че не може да се формира основателно предположение по смисъла на чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД , като си е послужил с пример : ако е налице присъда е за измама в размер на 30 лева ,извършена на конкретна дата в средата на проверявания период, то няма как измама на такава стойност да е във връзка с придобиване на имущество над 60 000 лева ,още повече за период преди извършване на престъплението и подобно предположение ще е неоснователно и дори абсурдно .Тъй като в случая деянието , за което е осъден ответника , не е установявано в процеса , като краен извод е изтъкнато , че не е доказана (при неприложена присъда ) съразмерност на облагата от конкретната престъпна дейност по чл. 3 от ЗОПДИППД със стойността на придобитото имущество.
При формиране на основния свой решаващ мотив, на първо място Пловдовски аперативен съд не е дал основание на Комисията да счита въпросът „за наличие на причинно- следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество на значителна стойност”за решаващо определящ ,при така оспорваните съображения на съда за отхвърляне на иска . На следващо място, не е постановил решението си в противоречие с цитираната практика на ВКС по този въпрос .
В практиката на Върховен касационен съд по прилагането на чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД еднозначно се приема за дължимо изследването на изтъкнатата от въззивния съд съотносимост ,като при същинското изследване едни състави (решение № 607/2010г по гр.д.№ 1116/2009г ІVг.о) приемат , че имуществото трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяване на престъпен състав по чл. 3 ал. 1 от ЗОПДИППД и категоризират връзката като причинна , но с уточнение , че тя може да не е установена между конкретното престъпление и конкретното придобиване , но независимо от това предположението да е основателно направено , ако е изградено предвид редица фактори и обстоятелства, като вида на конкретното престъпление , облагодетелстването на извършителя ,начина на придобиване и др. Други състави (реш. №671/2011 г по гр.д.№875/2010г ІV г.о ) приемат по същество ,че връзката не е причинно- следствена и за нея не е от обуславящо значение дали имуществото е придобито преди лицето да бъде осъдено , от решаващо значение за обосноваността на предположението е липсата на законен източник на доход ,ако в конкретния случай произходът на имуществото на установената значителна стойност не може да намери законно обяснение .Между двете цитирани решения от практиката на ВКС няма противоречие ,а различно използване на понятието причинно- следствена връзка и вложеното в него съдържание за целите на закона. Първият по ред в изложението въпрос е за съдържанието на понятие , което въззивният съд дори не е използвал в обжалваното решение. Пловдивски апелативен съд не е изтъкнал липса на причинно – следствена връзка , а на съотносимост . Тезата на касатора е , че „основателното предположение” следва да се разбира като резултатно от обвързващо съда специално правило , а не като резултат от формирана съгласно конкретните обстоятелства преценка и обосновка и следва да се изтъкне, че подобно виждане няма опора в правото . Доказателствени правила , изключващи необходимостта от обоснованост , когато се касае за преценка на факти и връзката между тях от съд по конкретно дело , не може да има в един източник на правото , какъвто е закона .
Не е налице и противоречие на обжалваното решение с цитираното решение №1/2011 по гр.д. № 697/2010г ІV г.а по реда на чл. 290 от ГПК , което единствено има връзка с решаващо произнесен от въззивния съд въпрос. Спрямо критериите , които формират основателно предположение , че имуществото е придобито от престъпна дейност , Върховният съд ясно изхожда от разбиране , противно на поддържаното от касатора. Прието е , че разпоредбата на чл. 4 от ЗОПДИППД обвързва отнемането на имущество с конкретния случай ,при който е възможно да се направи предположение ,че имуществото е свързано с престъпна дейност ,доколкото липсва закона източник на доходи. Така посочените обстоятелства следва да бъдат установени и преценявани от решаващия съд и решението е обусловено от доказателствените изводи ,изградени на база оценка на множество фактически обстоятелства ,техните взаимовразки и опитните житейски правила . Решаващите изводи на въззивния съд по делото не са в противоречие с указанието , тъй като се основават на липсата на конкретни фактически податки спрямо обстоятелства , които несъмнено подлежат на конкретна преценка и поради това е изтъкнанато ,че за един период след извършване на деянието , за което е осъден, ответникът е имал законно установени източници на средства , за да придобие имуществото ,за което се иска отнемане .
Съображенията на съда в тази връзка съставляват мотив в подкрепа на един изграден , обсъден във връзка с първия въпрос , решаващ извод , а не представляват сами по себе си решаваща преценка , при която проверявания период да е от значение. Следва да се изтъкне , че от допустимостта на проверката за период преди извършване на престъплението , за което е налице влязла в сила присъда и съотносимостта на обстоятелства от този период при преценката и нейните критерии , не следва пряко основателност на предположението. Решение от практиката на ВКС в подкрепа на обратно становище нито е представено , нито е налице . Въззивният съд е приел , че през периода след извършване на конкретното престъпление придобитото имущество съответства на приходите от законен източник , но решаващо е съображението , че липсата на конкретна установеност спрямо самото престъпление , като деяние , по принцип не позволява да се изгради обосновано предположение ,т.е извод за съотносимост относно период преди извършването му .Ето защо въпросът „за определяне на проверявания период” няма определящо спрямо изводите на съда значение.
Същото се отнася и до въпроса коя стойност на имуществото , пазарната или посочената в придобивното основание ,е съответна на размера , заложен в §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД. На този въпрос , включително проекцията му в съдебния процес предвид значението на нотариалния акт като документ и неговото оспорване , Върховен касационен съд вече се признесе с решение №89 от29.01.2010г по гр.д.717/2009г на ВКС ІІІ г.о по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК .Въприетото в случая от ПАС разрешение обаче няма връзка с въпроса .
Предвид гореизложеното , касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №108 от 07.03.2011г. по гр.дело № 873/2010г. на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .