О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София 01. 03. 2010 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари , две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д. № 591/2009 година:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
“С“ЕООД представлявано от управителя С. Х. и пълномощника адвокат К е подало частна жалба срещу определение от 3.06.2009 г., постановено по гр.д. № 420 от 2009 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 200 от 23.04.2009 г. по гр.д. № 679 от 2009 г. на Районен съд, гр. М. и е прекратено производството по делото поради неотстранени недостатъци в исковата молба в определения от съда срок. Прави оплакване за необоснованост на определението в частта, с която не е определена държавната такса за завеждането на иска. Навежда основания за цялостна неправилност на съдебния акт. В представеното изложение се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК , но отново инвокира съображения за неправилност на определението .
Ответниците ТПК”Д”, гр. М. и ЕТ”М. – М. К. не са депозирали отговор по частната касационна жалба.
Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт , с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира че не следва да се допусне касационно обжалване на определението защото в изложението не се сочат фактически обстоятелства в предметното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК .
Обжалва се определение на въззивен съд , с което е потвърдено определението на В. окръжен съд за връщане на исковата молба поради неотстраняване в срок на нередовността и привеждането й в съответствие с разпоредбата на чл.127 ГПК.
По въпроса за привеждането на исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалния закон липсва колебание в съдебната практика , поради което и този процесуален въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Текста на чл.127 ГПК е съответен на текста на чл.98 и чл.99 ГПК. Няма спор, че предявените в обективно и субективно съединение искове по чл.124, ал.1 ГПК са оценяеми , а ищеца не е посочил цената на иска каквото задължение има съгласно чл.127, ал.1, т.3 ГПК . На второ място не е изпълнено указанието ищеца да посочи спрямо всеки ответник фактическите обстоятелства на които основава иска си и какво е конкретното искане спрямо него. Исковата молба и на това основание е нередовна и тъй като недостатъците не са били отстранени в указания от съда срок, тя е върната. Този въпрос не е спорен в правото поради което не се налага и допускане на касационното обжалване на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 3.06.2009 г., постановено по гр.д. № 420 от 2009 г. на В. окръжен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: