4
4
Определение по т. д. № 759/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 759/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№103
София,13.02.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 759 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 643/13.04.2011 г. по т. д. № 554/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 20.09.2010 г. по т. д. № 358/2009 г. на Софийски градски съд и по реда на чл. 258 – 271 ГПК е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от [фирма] против ДФ ”Земеделие” иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата 105 547,41 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди в причинна връзка с неизпълнение на задължение на ДФ “Земеделие” да заплати финансова помощ, дължима съгласно условията на сключен между страните договор № 260/29.10.2002 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, при условията на специална предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието в селските райони в Република България /С./.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В изложението, част от касационната жалба, се твърди, че е налице хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като разрешеният във въззивното решение въпрос за приложението на чл. 82 ЗЗД бил в противоречие с Решение № 691/14.11.2008 г. по т. д. № 351/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение; решение № 61/25.04.1995 г. по гр. д. № 810/1994 г. на ВС, V г. о. и Решение № 60/11.05.2009 г. по т. д. № 559/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение.
Ответникът по касационната жалба – ДФ ”Земеделие”, [населено място] в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване и аргументи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение САС е приел, че искът с правно основание чл. 82 ЗЗД е неоснователен, тъй като между твърдяната от ищеца вреда, съизмерима с начислената и заплатена лихва за забава, и бездействието на ответника в издължаване на финансовата помощ, липсва пряка и непосредствена причинна връзка, съгласно изискванията на чл. 82 ЗЗД, както и визираната от разпоредбата предвидимост на негативния за ищеца резултат. Съдът е счел, че пряка е тази последица, която е резултат от конкретен фактически състав, но не и резултат от действие на странични и допълнителни обуславящи фактори, за които ответникът няма вина. Освен това, въззивният съд е посочил и друго основание за неоснователност на предявения иск, състоящо се в неустановяване размера на претърпяната вреда, предвид различните по характер лихви, които са фиксирани в договора за кредит /срочен инвестиционен кредит и паралелна уговорка за револвиращ кредит/ и за недоказване на размера на начислената лихва за забава /а не на възнаградителната лихва/ само върху дължимата главница по договор за срочен инвестициионен кредит. Съдът е отчел, че жалбоподателят е бил задължен по револвиращ кредит спрямо банката, който не е свързан с инвестицията, предмет на договора по С., и по договор за срочен инвестиционен кредит, но не е доказал какви суми по последния са му предоставени, съгласно условията на договора, нито от кой момент е настъпила изискуемостта им, с оглед определяне периода на забавата, представляващ и основание за начисляване на лихви за забава, в размера, визиран в договора за кредит.
Аргументирана е и неотносимостта на изготвените експертни заключения на съдебно-икономическите експертизи.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо посочените процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени с обжалваното решение, да са обусловили изводите на съда по спорното материално право.
В случая, касаторът не е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да формулира материалноправните и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на конкретното дело. Те се съдържат в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и обуславят правните изводи на съда. Значимият за изхода на делото въпрос е винаги конкретен, поради което общата формулировка, че САС “се е произнесъл по въпроси, касаещи правния институт на обезщетението за неизпълнение на договорно задължение, уреден в чл. 79 ЗЗД, както и относно необходимите предпоставки за възникване и обхвата на обезщетението за неизпълнено договорно задължение, уредени в чл. 82 ЗЗД”, не представлява формулиране на основанието за достъп до касация.
Очертаните от жалбоподателя предпоставки за договорна отговорност би могло да се прочетат във всеки учебник по облигационно право, същите са съобразени от въззивния съд, който е изложил подробни съображения кои от тях са доказани и кои, според него, не са налице. В правомощията на касационната инстанция е да следи само за правилното приложение на закона, въз основа на установената или възприета от въззивния съд фактическа обстановка. Дали правилно Софийски апелативен съд е изтълкувал конкретни разпоредби на сключен договор не може да бъде проверено във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Посочените две решения на ВКС, ТК, ІІ отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК, макар и да третират въпроси, свързани с претенции за пропуснати ползи, са относими към друг вид договорни връзки между страните по конкретните дела и не е налице идентитет на случаите и оттам на правните разрешения.
Посоченото решение № 61/95 г. е цитирано от въззивната инстанция при преценката за наличие на преки последици, а и то е относимо към правен казус, свързан с позоваване на инфлационни процеси и либерализация на цени през 1991 година. Изводите и в трите цитирани съдебни акта на касационния съд са, че наличието на странични и допълнителни обуславящи фактори, водещи до настъпване на вреди, изключват вината на длъжника. САС се е позовал и на друго решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 73/27.07.2010 г. по т. д. № 897/2009 г. на ВКС, ТК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 643/13.04.2011 г. по т. д. № 554/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: