3
т.д.№59/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр. София, 15.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 13 февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч.т. дело № 59 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.396 ал.2, предл. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу определение№ 513 от 15.03.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №751/2011 г., с което е допуснато обезпечение на иска на А. Ф. срещу [фирма]- [населено място] за сумата от 44 000 евро –на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД чрез запор на банкови сметки.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С определение № 513 от 15.03.2011 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. №751/2011 г. е допуснато обезпечение на иска на А. Ф. срещу [фирма]- [населено място] за сумата от 44 000 евро –на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД чрез запор на банкови сметки. За да постанови обжалваното определение, решаващият състав е приел, че са налице предпоставките на чл.391 ал.1 от ГПК, доколкото искът е подкрепен с достатъчно писмени доказателства, за това, че ответникът [фирма]- [населено място] като продавач по предварителен договор по чл.19 ал.1 от ЗЗД сключен с ищеца А. Ф. е отчуждавал в полза на трети лица предмета на договора, с което е дал основание за развалянето на самия договор от страна на последния , което прави иска за връщане на дадената по него сума от 44 000 евро вероятно основателен. Въпреки това обезпечението е допуснато в хипотезата на чл.391 ал.2 от ГПК при гаранция в размер на 1000 лева, вносима от ищеца.
За да обоснове наличието на основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, жалбоподателят поставя като правни въпроси от значение за изхода на спора тези за това, кога се приема, че обезпечаваният иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства и как се определя размерът на гаранцията.
Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. счита, че така формулираните въпроси са твърде общи и отговорът им е в зависимост от фактите и доказателствата, които съдът допускащ обезпечение преценява във всеки един случай поотделно. Същите не се свързват с волята на съда по конкретното дело, поради което и не може да се възприемат като такива обуславящи изхода на спора по конкретната молба за обезпечение на конкретния иск на базата на конкретните доказателства за неговата вероятна основателност. С оглед изложеното не е налице формулиран от страната конкретен правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР№1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №1/2009 г., което само по себе си е основание за недопускане до касационно обжалване, съгласно цитираната тълкувателна практика на ВКС, която се явява задължителна.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 513 от 15.03.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №751/2011 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.