5
5
Определение по т. д. № 2613/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 2613/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№103
София, 12.02.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2613 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивно решение № 628/08.04.2013 г. по гр. д. № 274/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 4295/23.11.2012 г. по гр. д. № 7820/2012 г. на Пловдивски районен съд. С последното е прието за установено по отношение на жалбоподателя по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че [фирма], [населено място] не дължи сумата 13 556,38 лева, начислена по фактура № [ЕГН] от 03.05.2012 г., представляваща корекция за изминал период.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя, клаузите на Общите условия по корекцията на сметки за минали периоди обвързват валидно ищеца, доколкото не е било установено, че последният се е възползвал от възможността да уговори различни клаузи при условията на ал. 5 от чл. 98а от ЗЕ.
Касаторът счита, че клаузите от общите условия не са и не биха могли да са нищожни, поради противоречие със закона, доколкото същите са приети при изричното изискване на закона.
Твърди се, че съдът не е взел предвид факта, че потребителите са имали възможност да окажат влияние върху съдържанието на Общите условия и от тук, че фактическият състав на чл. 146, ал. 2 от З. не е изпълнен.
По отношение на механизма за корекции на сметките е застъпено становище, че той е в пълно съответствие с приложимата правна и регулаторна рамка.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор излага становище за недопускане на касационно обжалване, посочвайки, че жалбоподателят не оспорва наличието на трайна практика на ВКС, постановена по чл. 290 ГПК по идентични казуси, както и че въззивното решение е съобразено с тази постоянна практика на касационния съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание.
В изложението си, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значими за спора материалноправни въпроси – 1/ налице ли е законова забрана страните по облигационната сделка да уговарят помежду си начини за уреждане на отношенията си при настъпило неоснователно разместване на имуществени блага? и 2/ недействителни – нищожни като противоречащи на закона ли са клаузите от Общите условия на енергийните предприятия, доколкото същите са приети при изричното изискване на закона и не му противоречат.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбоподателят е формулирал конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, тъй като въпросът за наличието на правна възможност за едностранна корекция в сметните на абонатите на ел. енергия при установен нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за техническо измерване е бил преценяван и обсъждан от решаващия съд, предвид характера на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на горепосочената сума, начислена след корекция на сметката на посоченото търговско дружество за минал период.
Соченият от касатора правен въпрос, за да представлява общо основание за селектиране на касационната жалба, трябва да е от значение за конкретното дело, неговата обща значимост да е намерила конкретно проявление в настоящото производство, както е в случая.
В настоящата хипотеза обаче, жалбоподателят не е доказал основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от дадените в задължителната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, разрешения по този въпрос, на които се позовават дори и страните в производството. Формираната от ВКС практика по реда на чл. 290 ГПК е задължителна за съдилищата, и е прието, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на електроенергия е лишена от основание, както при действието на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /ДВ, бр.107/09.12.2003 г./
В своята последователна практика , която настоящият състав изцяло възприема – решение № 177/12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. , ІІ т. о.; решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 03/2009 г.; решение № 104 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г.; решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г.; решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 9/2010 г., ВКС посочва, че коригирането на сметки само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел. енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на използващия ел. енергия препятствало правилното отчитане на ползвана енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В цитираната практика на ВКС, както и в служебно известното на съда Решение № 12/11.02.2013 г. по т. д. № 1080/2011 г., ІІ т. о., е маркиран и въпросът за разпоредбите на Общите условия, които не би могло да обосновават правото на доставчика да извършва едностранна корекция на сметките и неравноправния им характер, сочещ на тяхната нищожност по силата на чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, и порази това, за необвързване на ползващите ел. енергия.
Не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, предвид позоваване на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставените от жалбоподателя правни въпроси не допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
След като е формирана по изложените по-горе правни въпроси задължителна съдебна практика от ВКС, обективирана в посочените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК по същия правен въпрос, и тази практика е съобразена от решаващия съд, и се споделя изцяло от настоящия състав, не се налага допускане на касационно обжалване на соченото основание. Не би могло да се обсъждат в тази връзка и последвали законодателни изменения, предвид принципа за приложимост на материалния закон , действащ към момента на релевантния за делото факт.
Останалите, изложени в приложението аргументи, не попадат в основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за касационно обжалване, а съставляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК, каквито са тези за неправилност на обжалваното решение. По тях съдът се произнася едва при разглеждане на касационната жалба по същество във фаза, следваща тази по допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
На ответника по касация следва да бъдат присъдени поискани от него с отговора на касационната жалба разноски в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение на адв. С. Д., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 07.05.2013 г. и списък на разноските.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 628/08.04.2013 г. по гр. д. № 274/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 500 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: