3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 19.02.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 7141 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. С. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав на ГК, постановено на 24.01.2013г. по гр.д.№11095/2011г. с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от М. С. С. срещу И. Г. Я., Й. Г. Я., В. Г. Г., Й. Ц. Б., П. Й. Б., Й. Й. Б. и Н. В. С. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че Карамфила П. Г., починала на 04.04.1977г. е притежавала нива от 2.7 дка в м. “К. крива бара” в землището на [населено място], при съседи: М. П., В. Г., братя П., Х. Г., към момента на включването в ТКЗС към 1957г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че спорът е разрешен в противоречие с други решения по сходни казуси по въпросите свързани с наличието на изискуемите от Закона за давността /отм./ давностни срокове и владението на имота повече от 20 години до внасянето му в ТКЗС, както и по въпроса за преценка на събраните гласни доказателства.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. Г. Я., Й. Г. Я., В. Г. Г. и Н. В. С. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират заплащане на направените по делото разноски, посочени в отговора.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск е неоснователен, въззивният съд е приел, че не е установено наследодателката Карамфила Г. да е владяла спорния имот най-малко 20 години преди внасянето му в ТКЗС съгласно изискването на чл.34 от Закона за давността /отм./ и по този начин да е придобила собствеността върху същия, тъй като единствените доказателства за владение са свидетелските показания, но и двете свидетелки нямат непосредствени впечатления, предвид тяхната възраст, за такъв дълъг период преди 1957г.
Прието е също така, че не се установява идентичност между претендирания от М. С. имот и възстановения по реда на ЗСПЗЗ на ответниците, тъй като според заключението на вещото лице извод за идентичност може да бъде направен само ако се приемат за достоверни показанията на св.С., дадени пред въззивната съдебна инстанция, които обаче съдът не е кредитирал, като ги е счел за недостоверни и дадени с единствената цел да обслужат интересите на ищцата, вкл. с оглед разминаване с твърденията на свидетелката пред двете съдебни инстанции досежно границите на спорния имот.
Сочената от касатора практика на съдилищата е неосносима в случая, тъй като касае съвършено различни хипотези, които са били поставяни на разглеждане пред други съдебни състави.
В решение №417/01.10.2010г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д.№521/2010г. основният въпрос, който е бил поставен на разглеждане е за статута на имота в границите на ловно стопанство и ползването му като такъв, какъвто въпрос в настоящия случая не е бил обсъждан от съда. Освен това изводите за принадлежност на правото на собственост към момента на обобществяването са основани на представени писмени доказателства, а изводите за идентичност – не само на показания на свидетели, анализирани от вещо лице, но и на наличен картен материал. Не е налице сходство в разглежданите случаи, нито идентичност на разрешените материалноправни и процесуалноправни въпроси.
В решение №58/10.02.2012г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д.№1052/2011г., с което частично е уважен предявен по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск, въз основа на свидетелските показания е прието за установено, че към 1938г. е била извършена неформална братска делба, която е поставила начало на давностно владение, т.е. по категоричен начин е установен началният момент, както и крайният момент на владението, с оглед на което е прието, че е владяно и в промеждутъка, а оттам – че е изтекъл предвиденият в чл.34 от Закона за давността /отм./ срок. В настоящия случай началният момент на владението не е установен, с оглед на което и не може да се приеме, че е налице идентичност или сходство на делата и на разрешените от съда въпроси.
В решение №317/22.06.2010г. по гр.д.№2201/2009г. на Габровския окръжен съд, с което е уважен предявен по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск, изводите за придобиване на правото на собственост са основани на представените по делото писмени доказателства /нотариални актове за сделки, удостоверения, записвания в емлячен регистър/, поради което не може да се приеме, че съдилищата са разрешили противоречиво едни и същи въпроси, свързани с доказването и придобиването на собствеността /в настоящия случай писмени доказателства за извършено записване на процесния имот на името на наследодателката Карамфила П. не са били представени/.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.01.2013г. по гр.д.№11095/2011г. по описа на Софийски градски съд,ІІ-б въззивен състав на ГК.
ОСЪЖДА М. С. С. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на И. Г. Я. сумата 300лв. /триста лева/, представляваща направени по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: