3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
С. 28.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5114/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Д. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. С. Г., срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 160 от 12.05.2014г. по в.гр.д. № 159/2014г., с което е обезсилено решение № 9 т.І стр.9/06.01.2014 год. по гр.д.№ 2341/2013 год. на Добричкия районен съд и е прекратено производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че предявеният от Р. С. Д. като кредитор на първите двама ответници иск за делба на съсобствения им недвижим имот, придобит по наследяване от техните родители, е процесуално недопустим поради липса на правен интерес. При обикновена съсобственост кредиторът не е възпрепятстван да проведе принудително изпълнение срещу съсобственика-длъжник. Не е необходимо кредиторът да води иск за делба и превърне съсобствеността в реална изключителна собственост. А щом е така, то кредиторът няма интерес от воденето на делбеното производство и предявеният иск не е акт на упражняване на имуществени права в рамките на чл. 134 ЗЗД, т.е. ищцата не е легитимирана да го заяви. Изложил е съображения и относно несеквестируемост на делбения имот по отношение на ответника М. И. Д., като е приел, че искът по чл. 134 от ЗЗД не е средство да бъдат дерогирани или заобиколени императивни правила за провеждане на принудително изпълнение – в случая законови гаранции със социален характер на длъжниците-физически лица, като бъде иницирано друго производство, в което същите са неприложими. Заявеният за делба недвижим имот съставлява единствено жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК за съсобственика и длъжник на ищцата – М. И. Д., като несеквестируемостта на жилището води до несеквестируемост и на дворното място, върху което то е построено.
К. Р. С. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправните въпроси: може ли въззивната инстанция като се съобрази с наличните предпоставки да постанови неприсъствено решение; допустимо ли е след получаване на наследствен имот да се прави възражение от съдлъжниците, че това е право на наследяване и не може да бъде упражнено от кредитора; единственото жилище на един от съдлъжниците може ли да бъде основание за отхвърляне на иска за делба по чл. 134 ЗЗД; допустимо ли е при продължаващо 11 години бездействие на длъжника и при опити да се прехвърли правото на собственост върху идеалната част от имота на друг съсобственик, да се приеме, че искът по чл. 134 ЗЗД е недопустим.
Върховният касационен съд намира, че предвид мотивите на съда от значение за решаването на делото е само въпрос, свързан с допустимостта на предявения иск поради липса на правен интерес, какъвто касаторът не е формулирал. Въпросите допустимо ли е да бъде упражнено от кредитора правото на наследяване и дали несеквестируемостта на жилището относно един от съдлъжниците е основание за отхвърляне на иска за делба по чл. 134 ЗЗД, не са от значение за решаването на делото, тъй като въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото с основния мотив за липса на правен интерес, като е приел, че при обикновена съсобственост кредиторът не е възпрепятстван да проведе принудително изпълнение срещу съсобственика-длъжник и не е необходимо да води иск за делба и превърне съсобствеността в реална изключителна собственост. Н. не е посочена като мотив за отхвърляне на иска за делба /какъвто въпрос е поставен от касатора/, нито за прекратяване на производството. Поставените от касатора въпроси не са от значение за решаването на делото, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 160 от 12.05.2014г. по в.гр.д. № 159/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: