5
5
Определение по т. д. № 1357/14г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1357/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 12.02.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1357 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 15 /14.01.2014 г. по в. т. д. № 1398/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено в обжалваната му част първоинстанционното решение № 192/10.08.2012 г. по гр. д. № 94/2012 г. на Кърджалийски окръжен съд и е оставен без разглеждане предявеният от жалбоподателя срещу [община] иск с правно основание чл. 424 ГПК за сумата 284143,30 лв., съставляваща договорна неустойка, присъдена в полза на [община] с издадена по ч. гр. д. № 391/2009 г. на Кърджалийски районен съд Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за порочност на въззивното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по няколко въпроса: „Представлява ли едно съдебно решение, което установява факти, имащи значение за вземането по издадената заповед по реда на чл. 417 от ГПК ново обстоятелство за успешното провеждане на иск по реда на чл. 424 от ГПК и „Квалифицирането на фактите, респ. на доказателствата, посочени в исковата молба като нови по смисъла на чл. 424 ГПК, дали е свързано с произнасяне на съда по допустимостта на иска или по основателността му”.
Поддържат се основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо по приложно поле.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта му, с която искът на жалбоподателя, правно квалифициран като такъв по чл. 424 ГПК е бил отхвърлен, Пловдивски апелативен съд е приел, че представеното по делото и поддържаното като основание в исковата молба влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 42/2010 г. на Кърджалийски окръжен съд – „не е от кръга, посочен в чл. 424 ГПК”, тъй като изводът на съда по това решение се базирал на факти, възникнали не само преди срока за депозиране на възражение в заповедното производство, а и преди издаване на самата заповед за изпълнение.
Изложил е съображения, че тъй като същите касаели самото изпълнение на задължения по договор, настоящият жалбоподател, в качеството си на ищец по делото, би следвало да знае тези факти по изпълнението в сроковете по чл. 414 ГПК. Счетено е, че след като решението по гр. д. № 42/2010 г. съдържа произнасяне по чл. 422 ГПК и по своя характер е установително, няма правопораждащ, правопогасяващ или правопреобразуващ ефект и не се явява нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство от съществено значение за съществуването на вземането.
На това основание съдът е приел, че искът е недопустим, поради което е обезсилил в посочената част първоинстанционното решение и постановил диспозитив, с който в тази му част го оставил без разглеждане и постановил прекратяване на производството по делото.
По първия правен въпрос , свързан с характера на съдебното решение, постановено в производство по иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, и дали същото би могло да съставлява ново доказателство, а установените в него факти ново обстоятелство по смисъла на чл. 424 ГПК, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В конкретното производство съдът е дал отговор на поставения въпрос, отричайки всяко едно от визираните в закона основания, но проверката за наличието или отсъствието им е свързана с преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото и не би могло да се осъществи на етап по допускане на касационно обжалване. Отделно от това, не е мотивирано и основанието по т. 3 във връзка с установените от закона изисквания за наличие на значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По вторият правен въпрос, свързан с преценка и квалифициране на фактите, респективно на доказателствата, посочени в исковата молба като нови по смисъла на чл. 424 ГПК и дали е свързано с произнасяне от съда по допустимостта на иска или по основателността, не е налице основание по т. 1 на чл. 280 ГПК. Поставеният въпрос е значим, но по отношение на отговора му е налице задължителна съдебна практика, с която е преодоляно правното разрешение, дадено в приложените от жалбоподателя определения по чл. 274, ал. 3 ГПК на ВКС – определение № 591/28.06.2012 г. по ч. т. д. № 772/2011 г. на второ търговско отделение и определение № 262/31.05.2013 г. по ч. т. д. № 2375/2013 г. на първо търговско отделение. Според разрешението, дадено в т. 16 на ТР № 4/2013 г.на ОСГТК на ВКС преценката дали в искова молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които да дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска , а не за неговата основателност.
В конкретния случай, въззивното решение, макар и постановено преди приемането и публикуването на тълкувателното решение, е съобразено с изискванията в т. 16, поради което не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Неотносимо е ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като правната квалификация на иска се определя от решаващия съд в рамките на неговата компетентност и пред въззивната инстанция не е бил поставян въпросът за това, че жалбоподателят счита предявения от него иск за такъв с правно основание чл. 439 ГПК , вместо по чл. 424 ГПК. Вярно е, че съдът не е ограничен от правната квалификация на инстанцията, чиито съдебен акт проверява, но неговата преценка се основава на изложените твърдения и факти в исковата молба, на въведените в процеса възражения и нови твърдения, доказателства и пр. Тази негова дейност е по приложението на закона и задължение на съда е да даде правилната правна квалификация.
Въззивният съд не се е отклонил от правното разрешение, дадено в определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д.№ 886/2010 г. на ВКС, в което е направено разграничение във фактическите състави на посочените искове. В случая, не става дума за промяна или неправилно определена правна квалификация, а за преценка относно дължимост на вземането, основана на твърдения за новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, която е свързана с допустимостта на този иск и проверката не би могла да се осъществи в стадия по допускане на касационно обжалване.
Ето защо касационно обжалване не следва за бъде допуснато по мотивираните от жалбоподателя основания – по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 15 /14.01.2014 г. по т. д. № 1398/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: