О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 24.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1398/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Сапарева баня, представлявана от кмета К. Г. Г., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 56 от 15.02.2019 г. по в.т.д. № 708/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 34 от 27.03.2018 г. по т.д. № 213/2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик за отхвърляне на предявения от общината срещу „Пътстрой“ ООД и „Стронг Партнърс“ ЕООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Валявица“, за солидарното им осъждане за сумата 38 078 лв., представляваща неустойка за забава съгласно договор № 43 от 11.09.2013 г.
По делото е постъпила отделна частна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, имаща характер на определение, с която е отменено определение № 660 от 14.09.2018 г. по т.д. № 213/2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено първоинстанционното решение относно разноските, като присъдените в тежест на Община Сапарева баня и в полза на „Пътстрой“ ОДД разноски са намалени от 4 120 лв. на 3 150 лв. и е оставена без уважение молба с вх. № 6647/20.07.2018 г. на Община Сапарева баня за изменение на решението по т.д. № 213/2016 г. в частта за разноските.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивната инстанция за неустановено виновно неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя и за неприключване на изпълнението на възложените СМР поради неоказано съдействие от страна на възложителя с оглед възникнали непредвидени обстоятелства. Счита се, че този извод е изведен без да са обсъдени всички доказателства по делото и възраженията на общината, основани на регламентирани в договора задължения на изпълнителя за опазване на изграждащата се екопътека и за полагане на дължимата грижа за преодоляване на възникнали непредвидени обстоятелства. По съображения, подробно обосноваващи поддържаните касационни основания, се претендира отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск за неустойка, с присъждане на разноски по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. При договор за изработка с предмет извършване на строително-монтажни работи, лошите климатични условия през есента и зимата представляват ли обективна, непредвидима и непреодолима причина, изключваща отговорността на изпълнителя за забавено изпълнение, респ. за извършване на СМР в уговорения между страните по спора срок и 2. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните. Допълнителната селективна предпоставка по първия въпрос е обоснована с решения на ВКС, I т.о. по т.д. № 1028/2011 г. и по т.д. № 545/2012 г., а по втория въпрос – с ТР № 1/2001 г., ТР № 1/2013 г., решение по т.д. № 799/2011 г., II т.о. и решение по т.д. № 1096/2017 г., I т.о. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване бланкетно е посочена и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника по касация „Пътстрой“ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник. Твърди се, че формулираният от касатора материалноправен въпрос не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на въззивния съд, а процесуалноправният въпрос е бланкетно формулиран, но от друга страна, той не е решен в противоречие със сочената от касатора практика.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на определението на въззивния съд /инкорпорирано в постановеното решение/, с което е отхвърлено възражението на общината, основано на чл.78, ал.5 ГПК. Частният касатор твърди, че приетото от АС-Пловдив за наличие на фактическа и правна сложност на делото не е основано на комплексна преценка за съответствието на фактическата и правна сложност на делото със заплатения от ответника „Пътстрой“ ООД адвокатски хонорар.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния въпрос: Въз основа на какви критерии следва да се извършва преценка за фактическата и правна сложност на делото и за съответствието й със заплатеното адвокатско възнаграждение при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Сочи се, че този въпрос е разрешен в противоречие с т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба и частната касационна жалба са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Пловдив, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, е извел извод за неоснователност на предявения от общината иск за заплащане на неустойка по чл.29, пр.второ от процесния договор. Съгласно тази клауза, при забава в завършването и предаването на СМР в уговорените срокове, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0.1% на ден от общата цена от 380 773.44 лв. с ДДС, но не повече от 10 % от общата стойност на договора. Въз основа на обсъдените доказателства /писмени и гласни/ относно: причините за спиране на строителството на „Екопътека Валявица II“ за продължителен период от време; компрометиране на изпълнените до момента на спиране на строителството СМР, наложило повторното им изпълнение и липсата на искано от общината съдействие за изпълнението на уговорените работи чрез решаване на техническите проблеми, възникнали в процеса на работа, въззивният съд е извел извод, че липсва виновна забава от страна на изпълнителя за неприключване в срока по договора на възложените СМР, вкл. и до момента на неговото прекратяване от страна на общината. Този извод е основан и на конкретни договорни клаузи – чл.24 ал.1 и ал.3, регламентиращи отговорността на страните при възникнали непредвидени обстоятелства.
Решаващият състав на АС-Пловдив е обсъдил и доводите във въззивната жалба относно характера на договора. Изразено е становище, че дори договорът да се счете за развален, в случая е приложима разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД, като поради липса на виновно неизпълнение, претендираната неустойка не се дължи.
Предвид обективираната във въззивното решение правна воля на съда, настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, II т.о., намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният въпрос не удовлетворява основния селективен критерий, тъй като отхвърлянето на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.29 от сключения по реда на ЗОП договор № 43 от 11.09.2013 г. е основано на възприетото от съда становище за неоказано съдействие от страна на общината – възложител, с оглед възникналите непредвидени обстоятелства. Това становище е основано не само на изведените фактически изводи, но и при съобразяване на приложими договорни клаузи. В решението липсва произнасяне по въпроса доколко лошите климатични условия през есента и зимата съставляват обективна, непредвидима и непреодолима причина, изключваща отговорността на изпълнителя за допусната забава при изпълнение на СМР. Следователно, този въпрос не може да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото.
Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да мотивира решението си, съобразно изискването на чл.236, ал.2 ГПК, е основан изцяло на поддържаното касационно оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила. При поставяне и мотивиране на въпроса не е съобразена липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК, в какъвто смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Дори и да се приеме, че въпросът попада в обхвата на основната селективна предпоставка, то в случая, предвид подробните мотиви към атакуваното решение, липсват данни за допуснато от решаващия въззивен състав отклонение от задължителни за съдилищата актове на нормативно тълкуване, както и от постановена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, на част от която се позовава касаторът.
Правният въпрос, формулиран в изложението към частната касационна жалба, съответства на изискванията на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Като недоказано следва да се прецени поддържаното от частния касатор допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. За да счете за неоснователно възражението на общината за прекомерност на претендираното от ответника „Пътстрой“ ООД адвокатско възнаграждение и съответно да отмени постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на първата инстанция за намаляването му от 4 120 лв. на 3 150 лв., въззивният съд е извършил комплексна преценка на фактическата и правна сложност на делото и е изложил подробни мотиви за критериите, по които се извършва тази преценка. Правилността на изведения извод за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение и упражнената в полза на ответното дружество адвокатска защита, водещ до неоснователност на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, не може да се преценява в рамките на селективната фаза на касационното производство. Предвид мотивите към атакуваното определение /съставляващо част от решението/, настоящият състав не счита, че е допуснато отклонение от разясненията, дадени в мотивите към т.3 на Тълкувателно решение № 6/2012 г.
Предвид горното, искането за достъп до касация е изцяло неоснователно.
При този изход на делото, на ответника по касация „Пътстрой“ ООД се дължат сторените разноски в размер на 2 004 лв., с ДДС, съставляващи адвокатско възнаграждение. Разноските са своевременно поискани и доказани с приложените към писмения отговор доказателства – договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 56 от 15.02.2019 г. по в.т.д. № 708/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, първи състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА Община Сапарева баня да заплати на „Пътстрой“ ООД разноски по делото в размер на 2 004 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: