О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 05.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 52/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. И. Т., приподписана от адв.П. от ВАК, срещу определение № 764 от 07.12.2012год. по ч.гр.д.№ 615/2012год. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение от 15.10.2012г. на ОС-Варна, постановено по гр.д.№1943/2010г., с което е оставено без уважение искането й по чл. 83 ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавни такси. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В изложението към жалбата е посочено, че при постановяване на атакуваното определение ВАпС се е произнесъл по процесуално правните въпроси, свързани с “начина, по който се извършва преценка на събраните доказателства, задължението на съда да обсъди писмените доказателства и за правното значение на невъзможността да бъдат извличани доходи от притежаваното имущество при освобождаване от държавни такси” в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл.280 т.1 ГПК. Позовава се на ППВС №7/1965г. , според което необсъждането на всички доказателства е нарушение на процесуалните правила, на Определение на ВКС, ІV ГО, №553 от 01.01.2010г. по ч.гр.д.№448/2010г., и определение на ВКС, ІV ГО, №606 от 21.10.2011г. , в които е прието, че се „освобождават от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Доходите могат да бъдат от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходи от несеквекстируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и др. Имуществото се състои от права върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. Имуществото също може да дава доход, напр. наем, аренда, друго възнаграждение за ползване, дивиденти, лихви и др., но този доход е винаги по-малък от цената на имуществото. При преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид: 1/ действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; 2/ доходите, които може да бъдат реализирани от несеквекстируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и 3/ правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права”. Изложени са и съображения за необоснованост на съдебния акт поради необсъждане на всички представени по делото доказателства.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С атакуваното въззивно определение е потвърдено определение на ОС-Варна, постановено по гр.д.№1943/2010г., с което е оставено без уважение искането на касаторката по чл. 83 ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавни такси. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че въпреки изричните указания и многократно дадената възможност за представяне на доказателства за доходите, тези на членовете на семейството си и трудовата заетост на членовете на семейството й , жалбоподателката не е сторила това. Предвид тази констатация за липса на доказателства за установяване на тези факти е обосновал извода, че определението на окръжния съд , с което искането е оставено без уважение е правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт.Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая формулираните от частния жалбоподател въпроси не обуславят решаващата воля на съда, поради което не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи, че преценката на съда, че молителят разполага с възможност за внасяне на държавна такса по делото е формирана в съответствие с установената практика по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Обуславящият извод е предопределен и от процесуалното поведение на самия жалбоподател, който въпреки изричните указания на съда и дадената нееднократна възможност за изпълнението им е проявил процесуално бездействие и не е ангажирал доказателства за своите и на членовете на семейството си доходи и трудова заетост.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 764 от 07.12.2012год. по ч.гр.д.№ 615/2012год. на Варненски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: