О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
С. 06.02. 2012г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 541 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба на М. С. Д. против определение на Пернишкия окръжен съд от 19.08.2011 г. по ч.гр.д. № 741/2011 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
М. Д. излага съображения за неправилност.
Насрещната страна Ц. С. отговаря, че атакувания съдебен акт е законосъобразен.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
С обжалваното определение Перншкият окръжен съд е отказал на М. Д. да бъде освободен от държавна такса за разглеждане на въззивната му жалба против решение на Пернишкия районен съд по гр.д. № 7722/2009 г.
Мотивирал се е, че е във възможностите му да заплати държавна такса от 219,41 лв., тъй като получава трудово възнаграждение в размер на 917 лв.
Определението е неправилно.
Следва да се изясни, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК трябва да се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява от тук насетне предоставените й процесуални права, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
В случая Пернишкият окръжен съд неправилно е изхождал единствено от сумата, дължима като такса по въззивната жалба на М. Д., вместо да прецени материалното положение на страната и дали има затруднения при упражняване на процесуалните му права по делото, каквото между впрочем е било и изричното искане на Д..
Страната получава доходи единствено по трудово правоотношение. Брутното трудово възнаграждение е 924 лв. на месец. В същото време е длъжник по две изпълнителни дела, по всяко от които следва да изплати по над 11 000 лв. Върху трудовото възнаграждение на Д. има наложен запор.
При тези данни, налице са основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК и на страната следва да се признае, че няма достатъчно средства, за да заплати дължимите в производството такси и разноски.
Обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като молбата на Д. по чл. 83, ал. 2 ГПК се уважи.
МОТИВИРАН от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Пернишкия окръжен съд от 19.08.2011 г. по ч.гр.д. № 741/2011 г.
като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСВОБОЖДАВА М. С. Д. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на такси и разноски по съдебното производство, образувано по исковата молба на Ц. П. С. вх. № 22129/28.12.2009 г., образувана в гр. дело № 7722/2009 г. по описа на Пернишкия районен съд, съответно въззивно гр.д. № 741/2001 г. по описа на пернишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: