О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
С. 10.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 62 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от А. Н. П. от [населено място] против въззивно определение от 27.07.2011г. по в.ч.гр.д.№ 4251 по описа за 2011г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено разпореждане от 22.10.2010г. по гр.д.№ 12263 по описа за 2005г.на Софийски районен съд за връщане на въззивната му жалба срещу решение от 15.04.10г.като просрочена.
Не се сочи конкретно основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и не се формулира въпрос,за който да се прецени дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата или дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Излага съображения за неспазване на предвидената в чл.24 от ГПК/отм./процедура за отказ от пълномощието на пълномощника и по чл.35 и чл.40 от Закона за адвокатурата.
Срещу така подадената частна касационна жалба са постъпили два отговора от всеки един от ответници,с които те възразяват срещу допустимостта й,като твърдят,че е просрочена,и срещу основателността й.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Частната жалба не е просрочена,защото единственото редовно отбелязване за датата,на която жалбоподателят е бил уведомен за постановения въззивен акт е това,което той е направил собственоръчно върху гърба на лист 9 от материалите по делото на 1.12.2011г./при подадена на 5.12.11г. частна жалба/.Друго надлежно връчено съобщение по делото няма /има върнати невръчени призовки в цялост/.Невярно е твърдението на ответника П.,че на 28.09.11г. жалбоподателят е депозирал в деловодството молба,от която може да се направи извод,че е уведомен за постановения акт.Подобна молба от 28.09.11г.се съдържа на лист 12 от материалите по делото,но тя е подписана не от жалбоподателя А. П.,а от ответника П. П..
Фактите са следните:
В. жалба на А. П. е била върната с разпо-реждане от 22.10.2010г. по гр.д.№ 12263 по описа за 2005г.на СРС с мотива,че страната е уведомена за постановения първоинстанционен акт – чрез пълномощника си на 15.09.10г.,а е подала въззивна жалба след изтичане на законоустановения едномесечен срок – на 18.10.10г.
С обжалваното определение от 27.07.2011г. по в.ч.гр.д.№ 4251 по описа за 2011г.-СГС е потвърдил разпореждането,като не е възприел довода на страната,че уведомяването чрез пълномощника е нередовно, защото упълномощаването е било прекратено поради направен отказ от пълномощия. Съдът е приел,че при липса на данни по делото съдът да е бил уведомен за подобен отказ,връчването на съобщението за постановения акт чрез пълномощника е редовно и подадената след изтичане на преклузивния срок за обжалване жалба е недопустима.
Съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – обстоятелството,че жалбоподателят не е поставил конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода на спора – изключва възможността да бъде допуснато касационно обжалване,поради липса на посочени общо и специално основание за допустимост.
Ако от изложените в жалбата доводи бъде изведен въпрос,то той би бил свързан с предпоставките за прекратяване на представителството на пълномощника поради направен от него отказ от пълномощие. Съгласно нормата на чл.36 от ГПК/идентична с тази на чл.24 от ГПК/отм./- тези предпоставки са две.Първата е ясно и недвусмислено изявление за отказ от пълномощника и втората- изрично уведомяване на съда за него.При твърдение за наличие на отказ от пълномощие – твърдящият го следва да установи наличието и на двете предпоставки,за да се счете,че са отпаднали занапред правата /съответно и задълженията/ на пълномощника.
В случая – по делото не се съдържа ясно и недвусмилено изявление на упълномощения от А. П. пълномощник/адвокат С./ за отказ от пълномощие.С молбата от 6.11.2008г./на лист 32 от материалите на пъровинстанционното дело/,на която се позовава жалбопо-дателя – адвокат С. е поискала от съда да изпрати съобщението за постановено определение лично на страната, защото тя: „няма връзка с него” и знае от „общи познати,че той е в болница и се лекува”. Изявлението за временна липса на връзка със страната не е изявление за отказ от пълномощие по смисъла на чл.36 от ГПК. Следователно – няма установено основание,по силата на което да се счете,че упълномощава-нето, направено с нарочното пълномощно /на лист 29 от материалите на пъровинстанционното дело/ е прекратено.При редовно упълномощаване за съда не е съществувала пречка да връчва на страната чрез нейния пълномощник книжата и съобщенията по делото /чл.51 от ГПК/.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от А. Н. П. от [населено място] [улица] против въззивно определение от 27.07.2011г. по в.ч.гр.д.№ 4251 по описа за 2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.