4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1030
гр. С., 19.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ
Е. ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр.дело N 241 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Р. Б. чрез пълномощника, адвокат Х. В. М. срещу решение № 451 от 12.10.2011 г. по гр. дело № 633/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът А. И. А. чрез пълномощника, адвокат К. Г. М. в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение № 47 от 07.08.2009 г. по гр. дело № 117/2008 г. на Смолянски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. Р. Б. против А. И. А. искове за заплащане на сумата 30000 лв., представляваща неоснователно задържана такава, за продаден недвижим имот поради неизпълнение на задължението на А., като довереник да предаде на доверителя си Б. полученото в изпълнение на поръчката, както и на сумата 5462.25 лв., представляваща лихва за забавено плащане на горепосочената сума в размер на законната лихва за страната, считано от 26.06.2007 г. до датата на завеждане на делото. С второинстанционното решение е осъден Н. Р. Б. да заплати на А. И. А. сумата 14042 лв. разноски в производството по делото.
К. не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият е въвел правен въпрос, който не е идентичен с тези, които са развити в решенията, представени като съдебна практика в противоречие, с която според твърденията му се е произнесъл въззивният съд. Поставен е следният въпрос:
„Допустимо ли е опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ посредством свидетелски показания”.
Страната пояснява в изложението, че в предварителния договор било записано относно сумата 2100 щатски долара /щ.д./, че купувачът е заплатил авансово на 16.09.2003 г., като задатък /капаро/ по смисъла на чл. 93 ЗЗД тази сума, както и че в нотариалния акт било записано, че плащането на договорената в него цена на имота в размер на 30000 лв. била получена напълно и в брой от продавача. Жалбоподателят обсъжда тези данни като такива, от които следва, че сумите са получени от ответника, тъй като по предварителния договор и нотариалния акт бил положен подпис от А. А.. Въз основа на така интерпретираните данни жалбоподателят е изложил субективното си виждане, че съдът е длъжен да приеме, без по- нататъшна преценка, че цената е платена на ответника. В. съд според жалбоподателя бил приел обратното, което противоречало на съдебната практика в съдебни решения, които прилага. К. твърди още, че въпроса се решавал противоречиво от съдилищата, за което прилага съдебна практика, която не е коментирал, за да отрази, какво се приема в решенията, на които се позовава, както и в какво се състои противоречието в приетите правни разрешения между въззивния съд и съдилищата, чиито актове са представени, както и между самите съдилища.
От изложеното по – горе следва, че касаторът е поставил правния въпрос въз основа на неправилно възпроизвеждане на текстовете в предварителния договор от 16.09.2003 г. и нотариален акт № 164, дело № 292 от 22.12.2003 г., приложени към гр. дело № 117/2008 г. на Смолянски окръжен съд. В текста от предварителния договор, на който той се позовава, не е отразено че сумата 2100 щ.д. е получена от ответника. В цитирания нотариален акт също така не е отразено, че сумата 30000 лв. е получена от ответника. Твърденията за опровергаване на факти, произтичащи от съдържанието на цитираните документи със свидетелски показания са следователно необосновани поради неправилно възприемане от касатора на данните, обективирани в същите документи. От там и съпоставянето с мотивите на представените решения – решение № 274/11.05.1987 г. по гр. дело № 123/1987 г. на Върховния съд /ВС/, ІV г.о., решение № 72/5.04.2004 г. по гр. дело № 2645/2002 г. на ВКС,ІV г.о., решение № 284/09.05.2005 г. по гр. дело № 378/2003 г. на Окръжен съд – Бургас, решение № 350/04.03.2009 г. по гр. дело № 3546/2008 г. на Окръжен съд – Бургас не е по идентични правни въпроси не само поради изложените съображения, но също така и поради различните характеристики на документите по настоящия случай и разглежданите от съдилищата. К. не е обосновал правен въпрос /правни въпроси/ в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК още и поради въвеждане на въпроса, посочен по – горе без връзка с решаващите мотиви на въззивния съд в обжалваното решение. Жалбоподателят не е обосновал връзката между правните разрешения, приети от въззивния съд и приетите от съдилищата, чиито решения са приложени, респективно не е могъл да аргументират противоречие между изводите на второинстанционния съд и изводите в съдебните актове, на които се позовава, за да се установи къде същият намира, че окръжният съд се е отклонил от съдебната практика.
В ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т.1, Върховният касационен съд е разяснил, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Отразено е още, че жалбоподателят би било възможно да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът, поради което негово / на жалбоподателя / е задължението да отрази правния въпрос и да го развие в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В случая касаторът не е съобразил изискванията да посочи и обоснове в коя част решаващите мотиви на въззивния съд, относими към конкретен правен въпрос се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителната или казуална практика на ВКС или къде същият съзира противоречива практика на съдилищата /съгласно разясненията в цитираното Т./, по кой въпрос липсва практика или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от него насока, ако според виждането му е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита. Основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК в хипотезата на развитие на правото, предпоставя обосноваване още и на непълнота, неяснота или противоречивост на нормативната уредба по конкретни правни разпоредби, като в изложението не са обосновани доводи в тази насока. От всичко изложено по – горе следва, че в разглежданият случай не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 3129.94 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 451 от 12.10.2011 г. по гр. дело № 633/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. Р. Б., жив. [населено място], [улица], ап. 40 да заплати на А. И. А., жив. [населено място], [улица] направените разноски за настоящето производство в размер на сумата 3129.94 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: