3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1030
София,22.12.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдия Лидия Иванова ч. т. д. № 827/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 389 от 04.03.2010 г. по ч. гр. д. № 105/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Благоевградски районен съд разпореждане № 5616 от 10.10.2009 г. по ч. гр. д. № 2445/2009 г.
С първоинстанционния акт е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма], [населено място] за сумата 4 718.11 лв., представляваща главница по 4 броя фактури.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се поддържа, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение отговаря на всички изисквания за редовност, установени в закона, в т. ч. конкретно са посочени и обстоятелствата, от които произтича вземането срещу длъжника – извършена доставка на стоки по описаните четири броя данъчни фактури.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по въпрос, който е „решен противоречиво с влезли в сила решения на въззивни съдилища”. Като такъв е посочен въпросът, свързан с индивидуализиране на основанието за възникване на претендираното вземане, както и за посочване и представяне в заповедното производство на доказателства във връзка с основанието за възникване на вземането. В подкрепа на становището за противоречие в практиката жалбоподателят се позовава на пет съдебни акта, постановени от различни въззивни съдилища, като представя само три от тях.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на 127, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 410, ал. 2 ГПК, тъй като в него не са изложени подробно и изчерпателно всички фактически твърдения относно обстоятелствата, които обуславят възникването и съществуването на претендираното вземане, както и относно неговата изискуемост към момента на депозиране на заявлението.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частния касатор въпрос е значим за конкретното дело, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаването му е обусловило отхвърлянето на подаденото заявление по чл. 410 ГПК. Не е осъществено обаче поддържаното по отношение на този въпрос основание по чл. 280, ал. 1 ,т. 2 ГПК. От една страна, поради липсата на данни да са влезли в сила, представените с частната касационна жалба въззивни съдебни актове не представляват „практика на съдилищата” съгласно разясненията по т. 3 от ТРОСГК № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС и не следва да бъдат преценявани с оглед релевираното основание за допускане на касационно обжалване. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че независимо от посочването, че не подлежи на обжалване, приложеното определение от 18.02.2009 г. по ч. т. д. № 66/2009 г. на Старозагорски окръжен съд също не може да се счете за влязло в сила, тъй като, с оглед действащата към момента на постановяването му редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК и размера на вземането, този акт подлежи на касационен контрол. От друга страна, доколкото са в смисъла, в който е и обжалваният акт, представените от жалбоподателя три въззивни определения не доказват твърдението за противоречиво решаване на поставения от него въпрос. Що се отнася до останалите две определения , на които се позовава частният жалбоподател – определение от 20.03.2009 г. по ч. гр. д. № 219/2009 г. на СГС и определение от 29.08.2008 г. по ч. гр. д. № 771/2008 г. на Софийски окръжен съд – същите не подлежат на обсъждане, тъй като не са представени по делото съгласно указанията по т. 3 от цитираното тълкувателно решение
Независимо от изложеното, дори и да беше доказано противоречиво решаване на релевантия за делото въпрос, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предвид обстоятелството, че по този въпрос е налице задължителна съдебна практика, постановена от ВКС по реда на чл. 290 ГПК и че обжалваният акт не е в отклонение от същата.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 389 от 04.03.2010 г. по ч. гр. д. № 105/2010 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: