О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1030
София, 05.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2947 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. Г. Н., чрез пълномощника адв.Д. С. Ф. срещу решение №19371/ 19.12.2014 г. по гр.д.№ 11780/2013 г. на Софийски градски съд, ГО,ІІ брачен въззивен състав.
Оветникът по касационната жалба А. М. Л. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Е. Д. К.-Д., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № ІІІ-113-153/02.07.2013 г. по гр.д.№3701/2012 г.,ІІІ г.о., 113 състав на Софийски районен съд. С него е предоставено упражняването на родителските права върху детето А. А. Л., [дата на раждане] , на бащата при когото живее; на майката е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 9 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, както и тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата; присъдена е месечна издръжка за детето в размер на сумата 80 лв. от влизане в сила на решението в частта за местоживеенето, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното плащане и до настъпване на законна причина изменяща размера или прекратяваща издръжката. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е необходимо да изслуша родителите и съдебно-психологическа експертиза за установяване родителския капацитет на родителите ,включително дали са налице данни за родителско отчуждение.Според заключението на експерта детето се намира в задоволително емоционално състояние, има изградена стабилна връзка с баща си .Има такава връзка и с майка си, но маркира проблеми в държането й, които пречат на удовлетворителните му отношения с нея.Привързано е повече към баща си,но не може да се твърди,че той го настройва срещу майката целенасочено.Не може да се говори за криза на доверие по отношение на нея, защото има проблеми произтичащи от нейното поведение и качествата й. Посочено е, че съществуват проблеми в поведението и на двамата родители, но детето не е в ситуация на риск.Приети са също така социални доклади от АСП ДСП по местожителство на двамата родители, според които е необходим по-гъвкав разширен режим на виждане на детето с родителя, който не упражнява родителските права, че и двамата родители следва да пренебрегнат личностните си особености с цел да се запази психо-емоционалния комфорт на детето и възможността за правилното му развитие и социализация. Обсъждайки съвкупността от обстоятелства, необходими за преценката на кой от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, въззивният съд се е позовал на ППВС № 1/12.11.1974 г.Направил е извод,че детето живее с бащата от раждането си и след раздялата на родителите и че има по-добър родителски капацитет. Той упражнява свободна професия, което му позволява да оказва постоянен контрол, подпомаган е и от жената, с която съжителства.Неговият авторитет и пример за подражание ще е от значение и в бъдеще. Касаторката се грижи за друго свое дете и майка си, които страдат от заболявания,установени от ТЕЛК, ангажирана е с грижите за тях и не може да разчита на помощ. Жилището,което обитава не позволява да се предостави самостоятелно помещение на детето .При нея би се понижило качеството му на живот.На основание чл.272 ГПК е споделил и изводите на първоинстанционния съд.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторката поддържа основания по чл.280 ал.1 ГПК,които следва да бъдат квалифицирани по т.1 и по т.3 от тази законова разпоредба. Поставя материалноправния въпрос:
-правилно ли е упражняването на родителските права над 10-годишно момче,страдащо от тежко бъбречно заболяване да бъдат предоставени на бащата,който живее на съпружески начала с друга жена,която има свое дете и понастоящем е бременна , вместо да се предоставят на майката, която живее с родната сестра и с родната баба на детето. Намира,че обжалваното решение противоречи на ППВС № 1/12.11.1974 г.,според приетото в което дете с разклатено здраве се нуждае от непосредствена майчина грижа, помощта на трети лица е само допълнително обстоятелство ,отделното живеене когато децата са повече от едно е допустимо само при наличие на важни причини.Счита,че следва да се вземе предвид и фактическото съжителство на бащата с друга жена.
Следващият въпрос е:
-какво е правното значение на ограничаването от страна на единия родител на контактите на другия родител с детето при определяне на мерките за упражняване на родителските права. Позовава се на посоченото ППВС и на решение по гр.д.№1398/2011 г.,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК ,като изтъква,че е необходимо да се вземат под внимание пречките, създавани от родителя за осъществяване на лични контакти.
Поставя процесуалноправния въпрос:
-задължен ли е съдът,сезиран с иск по чл.127 ал.2 СК служебно да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки момент от развитие на производството пред инстанцията по същество.Позовава се отново на ППВС и на цитираното решение на ВКС.Твърди,че разгледания в последното казус е идентичен на настоящия във връзка с втория и третия въпрос.
ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, за да се обоснове допускането на касационно обжалване на атакуваното решение, касаторът следва докаже наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд по предмета на делото,отразени в неговите решаващи мотиви. Първият от поставените въпроси е израз на становището на касаторката за неправилност на въззивното решение досежно преценката кой от родителите има по-добър капацитет да упражнява родителските права.Освен това в него се съдържат твърдения за релевантни обстоятелства,относно наличието на които въззивният съд не е направил фактически изводи. Д. за отклонение на правните изводи на въззивния съд от цитираното ППВС е неоснователен, тъкмо обратно, налице е позоваване на разрешенията в този тълкувателен акт и съобразяване с тях. Вторият въпрос е формулиран с оглед състояние на отношенията, което не е актуално след постановяване на привременни мерки с определение от 20.02.2013 г. и направеното от касаторката изявление за спазване на режима на лични контакти при изслушването й. По него въззивният съд също не е формирал правни изводи.Третият въпрос по съществото си представлява оплакване за допуснати нарушения по чл. 281 т.3 ГПК,които не се разглеждат в настоящото производство.Само с въпроси, които са обуславящи правните изводи на въззивния съд и които не са свързани с тяхната законосъобразност, а така също и с обсъждане на фактическата обстановка и събраните по делото доказателства, може да бъде обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. К. съд не може да изведе въпроси въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като би нарушил диспозитивното начало. Относно поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, не са изложени обосноваващи го аргументи.Възпроизвеждането на законовия текст не съставлява мотивиране на тази специфична предпоставка за допустимост.
Необосноваването на общо и допълнително основания ще има за последица недопускане на касационно обжалване.
Приложените към касационната жалба молба за издаване на изпълнителен лист и жалби до ДСП не могат да бъдат обсъждани , тъй като в производството по допускане на касационно обжалване не се събират доказателства.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за тази инстанция .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19371/ 19. 12. 2014 г. по гр.д.№ 11780/2013 г. на Софийски градски съд, ГО,ІІ брачен въззивен състав .
ОСЪЖДА Р. Г. Н. да заплати на А. М. Л. сумата 800/осемстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: