О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1032
гр. София 09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2147 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Х. Т. И., чрез адв. С. К. против решение № 5/15.01.2015 г. по в.гр.дело № 492/2014 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 268/17.10.2014 г. по гр.дело № 552/2014 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявения иск от жалбоподателя против А. Д. И. и М. Х. И. –непълнолетна, действаща със съгласието на майката А. Д. И. за признаване за недействителна спрямо него сделка, извършена с нот.акт за дарение № 62/26.03.2014 г., с който първата ответница е дарила на втората самостоятелен обект в сграда – гараж в сграда с идентификатор 65927.501.2983.1.22 с адрес [населено място], [улица], ет.0, намиращ се в сграда, разположена в поземлен имот № 65927.501.2983, представляващ гараж в сграда с площ 16.79 кв.м., заедно с 1.091% ид.части от общите части на сградата като неоснователен.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. при наличие на солидарно задължение, възникнало по време на брака и съобразно нормата на чл.127, ал.2 ЗЗД налице ли е правен интерес за водене на иск по чл.135 ЗЗД ако дългът се периодично изплаща изцяло от единия съдлъжник, а другият междувременно отчуждава своето имущество преди задължението да е било изцяло погасено, налице ли е такъв интерес и в случая, когато за част от вземането след осъдително решение другият съдлъжник възстанови частта на платилия в повече, но вземането на главния кредитор продължава да се обслужва от единия солидарен длъжник, необходимо ли е след всяко плащане при условията на чл.127,ал.2 ЗЗД платилият в повече да води наново иска по чл.135 ЗЗД до окончателното изплащане на задължението, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, които не са приложени към изложението.
Ответницата по касационната жалба А. Д. И., чрез адв. М. В. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси от жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба.
Ответницата по жалбата М. Х. И., непълнолетна със съгласието на майката А. Д. И. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.135,ал.1 ЗЗД.
Прието е, че жалбоподателят-ищец Х. И. е предявил иск против А. Д. И. и М. Х. И., непълнолетна, действаща със съгласието на майка си А. Д. И. с твърденията, че с решение по гр. д. № 794/2012 г. на Севлиевски районен съд, първата ответница е осъдена да заплати на ищеца сумата от 3 777,19 лв. Твърденията в исковата молба са, че по подадена молба от ищеца е образувано изп.дело № 20147330400208 по описа на ЧСИ Г.Н. за събирането на сумата от 3 777.19 лв., че във връзка с изпълнителното производство, ищецът установил, че с нотариален акт № 62/26.03.2014 г. първата ответница дарила на непълнолетната им дъщеря – втората ответница, описания в същия нотариален акт и исковата молба, недвижим имот – гараж. Искането е на основание чл. 135 ЗЗД съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителен по отношение на ищеца, договорът сключен между ответниците.
От фактическа страна е прието, че по делото е представен договор за банков кредит от 27.06.2006 г., сключен между Р. Б. ЕАД, като кредитодател и Х. Т. И., в качеството му на кредитополучател, че срокът на договора е 20 година, за сумата от 50 000,00 лв. Прието е, че анекс № 1 към договора е сключен на 22.07.2007 г. и А. Д. И. го е подписала в качеството си на солидарен длъжник, при условията на чл.121 ЗЗД.
Прието е, че в хода на производството по делото е постъпила молба вх. № 3748 от 15.09.2014 г., от първата ответница, която е представила доказателства, че дълга по изп.д. № 20147330400208 е изцяло платен към 16.07.2014 г. Прието е, че е издадено е удостоверение за размера на дълга от ЧСИ, според което задължението е платено изцяло на 16.07.2014 г. и общо са изплатени на взискателя-сега ищец 4 348,09лв. С постановление от 18.06.2014 г. изп.д. № 20147330400208 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т .2 ГПК по писмено искане на взискателя, поради окончателно събиране на вземането му, за което страните са уведомени. Постановлението за прекратяване е влязло в сила на 30.07.2014 г.
Въззивният съд е преценил обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено по безспорен начин, че ищецът-жалбоподател и първата ответница А. Д. И. са били съпрузи и по време на брака са сключили договор за банков кредит. Прието е, че от брака на ищеца и А. И. е родена втората ответница М. Х. И.. Прието също, че е безспорно между страните, че първата ответница е дарила на втората ответница процесния имот – гараж с идентификатор 65927.501.2983.1.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. Съдът е приел, че по време на процеса, А. И. е заплатила сумата от 3 777,19 лв., претендирана като главница по изп.дело № 20147330400208 по описа на ЧСИ Г.Н..
Като е преценил събраните по делото доказателства съдът е приел, че ищецът е загубил качеството на кредитор, че от неоспореното писмо на съдебния изпълнител е установено получаването на сумата и погасяване с нея на всички задължения по изпълнителното дело. Приел е, че ищецът-жалбоподател не оспорва твърденията на ответницата А. И., че е изплатена дължимата сума, предмет на принудителното изпълнение. С оглед на това съдът е направил извода, че с извършеното плащане Х. И. е изгубил качеството кредитор по отношение на А. Д. И., което е имал при завеждане на делото, поради което искът му е неоснователен. Преценени са за неоснователни доводите на ищеца за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
При тези съображения съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Съгласно тълкуването, дадено в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът намира, че въпросите, формулирани от жалбоподателя в изложението не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Същите не са разрешавани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на спора. Следователно тези въпроси не са правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата А. Д. И. следва да се присъди сумата 700 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 5/15.01.2015 г. по в.гр.дело № 492/2014 г. на Габровския окръжен съд по касационна жалба вх. № 741/20.02.2015 г., подадена от ищеца Х. Т. И., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв.С. К..
Осъжда Х. Т. И., [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на А. Д. И., [населено място], [улица] сумата 700 лв.разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: