О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1032
София,22.07. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 164 по описа за 2011 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. А. Д., приподписана от адв. Г. В. срещу въззивно решение № 452/25.10.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по търговско дело № 1257/2010 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна [фирма] не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е положителен установителен иск от К. А. Д., че [фирма] му дължи 99 000 лв. – неизплатена сума по договор за строителномонтажни работи от 01.11.2006 г., за което вземане е издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК.
Искът е с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд е отхвърлил иска.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията, на които се основава касатора за допускане на касационно обжалване.
Въпросът допуснал ли е процесуално нарушение съдът, като в състава на тричленната съдебнотехническа експертиза е включен експерт, посочен от противната страна, но не и вещото лице, посочено с молба от касатора К. Д., е без значение. Това е така, защото съдът, като е допуснал тричленна съдебнотехническа експертиза е дал срок на всяка от страните да посочи по един експерт за включване в състава й. Само [фирма] се е възползвало от дадената възможност, К. Д. е уведомил писмено съда само, че е внесъл определения му депозит. Освен това, страната не е възразила срещу състава на тричленната експертиза, нито срещу приемане на изготвеното от нея заключение. Не се поддържа, включително и в касационната жалба, че заключението не следва да бъде кредитирано именно поради изнесеното обстоятелство.
Въпросът дали въззивният съд е бил длъжен да обсъди горното оплакване, въведено с въззивната жалба, би било основание за допускане на касационно обжалване, ако би се отразило върху резултата по спора. Както стана ясно от изложените по-горе съображения, дори и да е допуснато процесуално нарушение от въззивната инстанция, то не би било съществено.
Въпросът дали неизлагането на съображения за основанието на правните изводи сочи на липсата на мотиви и на невъзможност страните да се защитят по реда на касация, е принципно значим, но в случая изложението на въззивната инстанция не е в противоречие с цитираната съдебна практика. Съдът е посочил ясно и точно своите фактически и правни изводи, като е изложил и съображенията си за това.
Несъгласието на касатора с изводите на въззивната инстанция и с приложението на чл. 261, ал. 1 и на чл. 264, ал. 3 ЗЗД е касационен довод – оплакване за неправилност по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Този резултат налага самостоятелно разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК на изричното оплакване срещу въззивния съдебен акт по разноските и дължимите държавни такси.
То е правилно.
Тежестта за разноските е определена според решението по материалноправния спор, а размера на дължимата държавна такса е изчислена върху цената на иска, както е разпоредено в чл. 71 ГПК. Внасянето на държавната такса е въпрос, касаещ редовността на исковата молба, така че в компетенциите на въззивния съд е да събере дължимата държавна такса, ако първоинстанционният съд е пропуснал или неточно е изчислил нейния размер.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 452/25.10.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по търговско дело № 1257/2010 г.
ОСТАВЯ В СИЛА същото съдебно решение в частта относно разноските и държавната такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: