О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1032
[населено място], 29.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 979 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Благоевградски окръжен съд, ГК, № 475 от 21.04.2010г. постановено по гр.д. № 840/2009г., с което е потвърдено решение № 268 от 23.07.2009г. на Районен съд[населено място] по гр.д. № 769/2008г. С последното е отхвърлен като неоснователен иска на Г. П. П. и В. А. П. против М. С. Х. за признаване за установено, че са собственици на основание покупко-продажба на 635/1219/ид.ч. от УПИ Х-249,248 от кв. 30 по действащия план на[населено място], обл. Благоевград, които идеални части съответстват на поземлен имот № 249 от кв. 30 с площ 635 кв.м., заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда, както и за предаване владението върху същия. Отхвърлен е и иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота.
Жалбоподателите Г. и В. П. поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК сочат, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са в противоречие с практиката ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Конкретни въпроси обаче не са формулирани. Цитирано е Решение № 347 от 02.04.2003г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 251/2002г. относно пределите на силата на присъдено нещо. На второ място се твърди, че съдът не е обсъдил доказателствата в цялост, допуснал е неправилни изводи, не е обсъдил всички искания и възражения, което се приравнявало на липса на мотиви – противоречие с ТРОСГК № 1/2001г., т.12. Твърди се и противоречие[населено място] № 249 от 4.12.2001г. по гр.д. № 161/2000г. на ВКС, ІІ г.о. Нито едно от посочените решения не е представено.
Ответникът по жалбата М. Х. в писмения си отговор поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване, тъй като не е посочен въпрос, по който се е произнесъл съда, а и не е представена цитираната съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС, съединен с иск по чл. 59 ЗЗД, предявен от Г. П. П. и В. А. П. против М. С. Х. относно 635/1219 ид.ч. от УПИ Х-249,248 от кв. 30 по действащия план на[населено място], обл. Благоевград, които идеални части съответстват на поземлен имот № 249 от кв. 30 с площ 635 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда. Установено е, че през юли 2005г. ищците са придобили имота чрез покупко-продажба от З. Ш. и И. Ш., които са се легитимирали с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, издаден през април 2005г. Ответникът претендира, че владее имота, необезпокояван от никого, от 2001г. С влязло в сила решение от 07.04.2006г. по гр.д. № 687/2005г.на Районен съд Гоце Делчев е признато за установено по иск на ответника М. С. Х., че продавачите З. и И. Ш. не са били собственици на имота към момента на признаването им за такива с нотариален акт № 113, т.ІІ, д.№ 290/2005г. на нотариус Е. Л. и е отменен нотариалния акт на основание чл. 431, ал.2 ГПК/отм./. Искът по това дело е заведен през септември 2005г. след като ищците Г. и В. П. са закупили имота. За да отхвърли иска за собственост и обусловения от него иск за заплащане на обезщетение, съдът е приел, че с договора за продажба от 29.07.2005г. продавачите Ш. са продали чужда вещ; договорът е действителен, но няма транслативно-вещен ефект, поради което не е в състояние да легитимира собствеността на ищците. Събраните свидетелски показания за придобиване имота по давност съдът не е обсъждал с оглед на това, че в исковата молба ищците претендират да са собственици по договор за покупко-продажба, а не по давност. В мотивите си съдът е посочил, че споделя изводите на първоинстанционния съд и е препратил към неговите мотиви, каквато възможност предоставя чл. 272 ГПК.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Съображенията са следните:
В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите са посочили, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са в противоречие с практиката ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Конкретни въпроси обаче не са формулирали. Съгласно указанията, дадени в ТРОСГКТК №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г., т.1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение като съдът не може сам да извежда въпроса от изложението. Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Поради това в случая не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Следва да се допълни, че не е налице изтъкнатото противоречие с цитираните две решения на ВКС, които не са представени с изложението. Решение № 347 от 02.04.2003г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 251/2002г. третира въпроса за пределите на силата на присъдено нещо спрямо частни правоприемници, а Решение № 249 от 4.12.2001г. по гр.д. № 161/2000г. на ВКС, ІІ г.о. обсъжда действителността на договора за продажба на чужда вещ. В обжалваното решение съдът не е приел, че ищците П. са обвързани от силата на присъдено нещо на решението, с което е отречено правото на собственост на праводателите им, за да е налице противоречие с първото решение, а на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, където е обследван въпроса защо ищците не са обвързани от решението по отрицателния установителен иск на ответника спрямо продавачите им и където след подробно обсъждане на събраните гласни доказателства съдът е стигнал до същия извод, че З. и И. Ш. не са могли да придобият по давност имота, тъй като давността е била прекъсната с изгубването на владението. Изводите в обжалваното решение, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но няма транслативно-вещен ефект са в пълно съответствие с второто цитирано решение на ВКС. Останалите доводи в изложението са свързани с твърдения за процесуални пропуски на съда – необсъждане на доказателствата в цялост, неразглеждане на всички искания и възражения, неправилни изводи. Те съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281,т.3 ГПК и могат да бъдат обсъждани само в производство по чл. 290 ГПК след допускане на касационното обжалване, но са неотносими към настоящето производство по чл. 288 ГПК, в което се извършва селекция на касационните жалби въз основа на въведени от закона /чл. 280, ал.1 ГПК/ критерии.
Предвид изложеното след като не се установява основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 475 от 21.04.2010г. на Благоевградски окръжен съд постановено по гр.д. № 840/2009г. по касационната жалба на Г. П. П. и В. А. П. двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: