5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
София, 20.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1451/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ТПК”Н. У. ” [населено място] ,Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. от гр. Г. Д. срещу решение №123 от 03.05.2011г. по гр.дело № 986/2010г. на Благоевградски окръжен съд , с което в една част , по иск за прогласяване нищожност на придобивното основание на касатора съгл. чл. 26 ал.1 ЗЗД , е потвърдено решение №2022 от 21.06.2010г по гр.д№265/2007г на Районен съд Гоце Делчев ,а в друга част същото е отменено , като е уважен е иск на МРРБ ,чрез Областния управител на обл.Б. за установяване правото на публична собственост на Държавата и касаторите са осъдени да предадат владението върху имот , отменени са издадените нот. актове на основание чл. 431 ГПК.
В отделни и няколко на брой изложения на основанията по допускане , касаторите поставят : материалноправен въпрос за приложимия закон ,относно правото на собственост на държавата върху прилежащ терен , в който ответникът – кооперация (ТПК) е построил сгради и постройки . Приложимият Закон за кооперациите изобщо не е съобразен , в противоречие с цитирана практика на ВКС . Въпросът е доразвит с коментар на изменението на чл.6 ЗС (17.04.1990г) и уредбата относно бивши земеделски земи , принадлежали на общините ,представляващи прилежащи терени и може ли на основание чл. 10б ал.2 т.1 ЗСПЗЗ да се приеме , терените да са станали общинска собственост с влизането в сила на тази норма. В последващо изложение е поставен процесуалноправен въпрос , за задължението на въззивния съд да провери допустимостта на обжалваното решение при нередовна искова молба . Според касаторите, нередовността се е отнасяла до изложението на обстоятелствата ,на които се основава правото на собственост на Държавата .Противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , предвид ТР №1/2001г ОСГК на ВКС . Следващ процесуален въпрос е формулиран като оплакване за неизпълнение задълженията на съда да обсъди доводите на страната ,а именно навадения своевременно довод , че имотът е кооперативна собственост съгласно чл. 2 ал.3 ЗОС (отм) и §26 от ПЗР на ЗК. Поставен е въпрос за необходимостта от допълнителна експертиза , която съдът е следвало да назначи и служебно. Като материалноправен въпрос е формулиран коментарът по приемането на Закона за водите съгласно чл. 15 от който публична държавна собственост е най-вътрешния пояс на С. ,приета е Наредба № 3 /2000г но същевременно е в сила Наредба №14/1987г в обхвата на която са изключени минералните води. Има различни режими за определяне на санитарно-охранителните зони, предмет на различно регулиране . От тълкуване в тази връзка се нуждае чл. 22 ал.3 от Наредба № 3 /2000г вр.чл. 15 ЗВ и парагф 4 от ПЗР на същата наредба .Налице е основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Следващ материалноправен въпрос е за реда при разпореждане с общинско имущество, след приемане на ЗМСМА през 1991г ,а по същото време са в сила чл. 13 и чл. 15 от ЗС (отм),на основание които невъзможни като условие текстове ,е приета нищожност на разпореждане , поради противоречие със закона . По всички материалноправни въпроси се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , а по процесуалните чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 ГПК
Ответникът по жалбите ,представляващ Държавата,чрез Областен управител на обл. Б. оспорва да е налице основание за допускането им до разглеждане. Ответникът не е имал твърдение пред въззивния съд ,че е собственик по силата на §26 от ПЗР на ЗК (ЗИДЗК от 2007г).Твърдял е имотът да е бил общинска собственост и да му е бил продаден . Още от исковата молба е ясно твърдението за публичен характер на собствеността и основанието за него ,в изложението липсва формулиран правен въпрос , съгласно чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Претендира разноски , т.е присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуален въпрос се поддържа тезата за нередовна искова молба , но тази защитна теза не може да обоснове основанието при конкретните данни по делото – искът за правото на публична държавна собственост е основан на изтъкнатото обстоятелство ,че спорният терен е част от утвърдена със заповед №6210/1978г на М. санитарно -охранителна зона към минерален извор по поречието на река К. , което според ищеца определя режима на земята като изключителна държавна собственост , охранителен пояс „А” по смисъла на действаща нормативна уредба.
Без значение за редовността на иска е дали е бил изтъкван съставения акт за държавна собственост, не той е основанието на претендираното с иска вещно право. Разглеждането на иска при така изложени обстоятелства не е в противоречие с цитираното ТР №1/2001г ОСГК на ВКС, не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
Останалите процесуални въпроси също преформулират защитни опаквания за допуснати процесуални нарушения или оплаквания , които по същество дори не са касационни. Тезата е ,че въззивния съд не е обсъдил доводите на страната ,по- конкретно довод , че имотът е кооперативна собственост съгласно чл. 2 ал.3 ЗОС (отм) и §26 от ПЗР на ЗК,също не е обосновка на основание за допускане до касационно обжалване, при положение ,че доводът е направен в съдебно заседание пред първоинстанционния съд по допустимостта на иска и е за това ,че с правилото на §26 от ПЗР на ЗИДЗК(ДВ бр.41/2007г) се давало възможност и се създава ред за деактуване на имоти , предвид застрояването им от кооперативни организации до 1991г , следователно до изчерпването на същия ред и възможност нямало условия за иск за установяване на публична държавна собственост , дори кооперацията да не е заявила искане . Въззивният съд проверява служебно допустимостта на иска, същата подлежи на преценка и от настоящия съд , но несъобразяването с така поддържания довод не сочи на вероятност произнесеното решение да е недопустимо, или постановено по нередовна искова и поради това да е налице основание за допускане на същото до касационно разглеждане .На обсъждане , в контекста на поддържаната от касатора теза , би подлежало възражение , основано на положителното твърдение ,че ответната кооперация е собственик на спорния имот и на друго правно основание , а не само на атакуваното придобивно основание по иска за нищожност – сделка с общината . Касаторът е бранил атакуваното с иска свое придобивно основание и не се е позовал на друго ,поради което и въпросът за „необсъден довод „ или на противоречие с практика на ВКС , в която материално правното основание за собственост по чл. 2 ал.3 ЗОС (отм) е обсъждано по същество , се поставя неотносимо .
Неотносимо се поставя и материалноправен въпрос за тълкуване на приетата Наредба № 3 /2000г(чл. 22 ал.3 от Наредбата вр.чл. 15 ЗВ) тъй като същевременно е в сила сила Наредба №14/1987г , от обхвата на която са изключени минералните води и поради това имало различни режими за определяне на санитарно-охранителните зони, предмет на различно регулиране Нормите на чл. 11 от Наредба №3/2000г уреждат статута на земите от най- вътрешния пояс на С. ,като преповтарят текстовете на чл. 15 от ЗВ(респ. чл.19 т.4 б.”е” ЗВ ).След като дадена материя е уредена в законови норми , дори без те да са преповторени в Наредба по прилагането му , режимът на собствеността върху земите от най- вътрешния пояс на санитарно- охранителните зони е уреден еднозначно Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице .Върховен касационен съд не приема основанието да е налице и при въпрос , съдържащ коментар как от закона следва да се изведе правната възможност са сделка , която му противоречи . Рещаващият извод на съда е , че сделката за покупко- продажба между [община] и ответната кооперация от 04.05.1995г за прилежащи терени към сгради е нищожна като сключена в противоречие с тогава действащия ЗС , а липсвали са законовите предпоставки за нейното сключване и според вече приетия тогава ЗМСМА. При това разрешение , защитата неотносимо поставя въпроса за търсенето на положително правно разрешение относно разпореждане с процесния имот, търси колизията между двата режима в административно- правните им елементи , необходими при разпореждане с общински или държавни имоти. Няма отношение към делото и въпросът , свързан с тълкуване разпоредбите за ЗСПЗЗ . Липсва установен , съответно решаващо обсъден факт, който да даде основание за извод по приложимостта на този закон . Въззивният съд е основал решението си на фактите , които са релевантни за претендираното с иска вещно право ,съобразно действащия и приложим закон.Материалното основание за нищожност на придобивното основание на ответната кооперация – противоречие със закона , е обусловило решаващо прилагането на действащата законова уредба , от която ищецът е извел правото си . При други обстоятелства са дадени разрешенията , изразени в приложеното решение№1503/2002г д.№1938/_2001г ІV г.о ,реш. №206/2009г гр.д № 2252/2008г І г.о и др. относно прилежащи терени към сгради , построени от кооперативни организации . Относимите факти ,за които не е вярно ,че не се съдържат в исковата молба , са били преценени от съда като основание на двата обективно съединени иска в съответствие с трайната практика по прилагането на чл. 26 ал.1 ЗЗД , съответно практиката по разглеждане на положителните установителни искове за собственост и ревандикация на имоти .
Ето защо Върховен касационен съд не приема довода за противоречиво решавани въпроси, или въпроси от значение за точното прилагане на закона във връзка с изхода на спора по конкретното дело .
Ответникът по жалбата претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, налице е основание за определяне и присъждане на исканото възнаграждение от настоящия съд в размер на 1157 лева .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №123 от 03.05.2011г. по гр.дело № 986/2010г. на Благоевградски окръжен съд
Осъжда ТПК”Н. У. ”с.Г. , Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. от гр. Г. Д. да заплатят на Държавата , представлявана от МРРБ чрез Областния управител на обл. Б. сумата 1157 лева юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .