4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1035
София, 23.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадедет и осми юни , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №117/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. София АД ,както и по касационна жалба на Д. К. Д. срещу решение от 04.06.2011г. по гр.дело № 13333/2010г.на Софийски градски съд ІІ г състав, касаторът Д. е подал и жалба срещу решението от 19.09.2011г ,с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение и е налице допълнително произнасяне по разноските . Касаторът Т. София АД обжалва в частта , с което по същество е отхвърлен иска за установяване на вземане над признатия размер от 1428,19 лв незаплатена топлинна енергия и в частта за лихвата над присъдения размер от 372,17 лева , като погасени по давност . Касаторът Д. К. Д. обжалва въззивното решение в частта , с която исковете за главница и лихви са уважени , след отмяната на решение №ІІ-55-104 от 18.08.2010г на Софийски районен съд
В приложеното към жалбата на Т. София АД изложение на основанията по допускане до обжалване се формулира въпрос приложим ли е петгодишния давностен срок по отношение на вземането за топлинна енергия . Въпросът е решаван противоречиво , основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК Приложени са решения от практиката на въззивни съдилища .
В изложение на основания за допускане до обжалване Д. К. Д. поставя материалноправен въпрос кои лица притежават качеството „потребител на топлинна енергия ”по смисъла на параграф 1 т.42 от ЗЕнергетиката – собственикът или носителят на вещни права на ползване , или всяко лице ,дори да не притежава вещни права .Поставя се ,като решаващо произнесен и процесуален въпрос , кой носи доказателствената тежест да установи или опровергае наличието на облигационно отношение по доставка на топлинна енергия . Тезата на защитата е , че обвързващо касатора правоотношетние с ищеца по делото не е било доказано . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби .
По въпроса , поставен в изложението на Т. София АД ,изтъкваното като основание за допускане до обжалване противоречие в практиката е преодоляно с приемането на ТР №3 от 18.05.2012г на ОСГТК на ВКС .Според разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания , каквито са и процесните , се погасяват с изтичане на тригодишна давност , която в случая въззивния съд е приложил . Претендираните за установяване плащания са периодични по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски. Касае се за трайно, периодично изпълнение на еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж , съответно приложима е кратката , тригодишна давност . Обжалваното решение е съобразено с възприетото тълкуване ,основание за допускане до касационно обжалване по жалбата на Т. София АД не е налице .
На Въпросите в изложението на Д. К. Д. , по жалбата срещу решението от 04.06.2011г вече е даден отговор в практиката . На въпроса кои лица притежават качеството „потребител на топлинна енергия” по смисъла на параграф 1 т.42 от ЗЕнергетиката – собственикът или носителят на вещни права на ползване , или всяко лице , дори да не притежава вещни права, е даден отговор в решение №504/2010г по гр.д № 420/2009г ІV г.о и решение №221/2011г по г.с № 5/2010г ІІт.о на ВКС . В обжалваното решение въззивният съд достигнал до извод ,че касаторът Д. е потребител , предвид неоспореното му качество на собственик на обект в топлоснабдена сграда , етажна собственост . Този решаващ извод не е в противоречие , а в съответствие с възприетото в практиката на ВКС разрешение .Общо поставеният процесуален въпрос кой носи доказателствената тежест да установи или опровергае наличието на облигационно отношение по доставка на топлинна енергия , не може да обоснова хипотеза по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , без конкретно да се развият доводи и да се изтъкне обосновка,свързана със съдържанието на посоченото основание. От общо приложимите доказателствени правила е ясно ,че на установяване подлежат фактите по основанието , от което произтича вземането , то е в тежест на ищеца и се свежда до положително установяване на предпоставките , с които законът го свързва . Основанията , от които вземането за топлинна енергия произтича, са ясно уредени в ЗЕнергетиката ,съдът се е позовал на разпоредбите на този закон ,както и на отменения ЗЕЕЕ ,като от тях е извел безпротиворечивото им съдържание . Правопогасяващите или правизключващите възражения , основани на положителни факти ,следва да доказва ответникът. Върховен касационен съд не приема довода ,че с обжалваното решение е прието „на практика обратното”,съответно не приема при горната аргументация да е налице основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
За пълнота следва да се изтъкне , че тезата за непроведено от ищеца пълно доказване не е правен въпрос . Няма основание да се счита , че е игнорирана необходимостта от доказване на фактическите основания на иска , понеже съдът ги е приел за доказани. Без връзка с възприетата фактическа обстановка и предмета на произнасяне са и съображенията на касатора Д. за допускане до обжалване на решението от19.09.2011г , с което е поправена явна фактическа грешка . Грешката в диспозитива се е изразявала в несъответно на волята на съда изписване на месеца , краен за срока ,за който е вземането е предявено за установяване и съответно прието за установено .Тезата на касатора е ,че поправката е следвало да е в друг смисъл , който неговата защита придава на съдържанието на исковата молба , свързани със срока на погасителната давност. Въззивният съд не е възприемал в мотивите си тезата на касатора , затова и не е дал основание да се твърди , че с поправката е допуснал противоречие между своите мотиви и постановения по реда на чл. 247 ГПК диспозитив . Поради това , не е налице противоречие на решението по чл.247 ГПК с цитираната практика на ВКС , реш. № 14/2010г гр.д№ 691/2008г ІІ т.о , реш. №8/2010г т.д№337/2009 І т.о и др..
В частта , с което се обжалва допълнителното произнасяне на съда по разноските , се касае за определение, , независимо че същото е включено в решението по чл. 247 ГПК . Касае се за прилагане на чл.248 от ГПК , която норма предпоставя , а не препятства възможността становището на съда по разноските да бъде изменено , спрямо изразеното в по-рано постановеното решение по делото . Оплакванията в жалбата ,че по аргумент от чл. 247 ГПК това е недопустимо , са неоснователни .
Следва да се разгледа като частна жалба оплакването на касатора Д. срещу решението от 19.09.2011г в частта му ,с което са били присъдени разноски по реда на чл. 248 ГПК ,след като решението по делото не се допуска до обжалване по същество .
Основателно е оплакването за неправилно прилагане на чл. 78 ал.1 ГПК . Първоинстанционното решение е било отменено изцяло ,въззивният съд но Софийски градски съд не е уважил иска изцяло с решението по същество . Присъденият размер на разноските по решението от 19.09.2011г са за държавна такса и адвокатско възнаграждение ,поискани от ищеца в пълен размер .Следвало е да се съобрази правилото , че в тежест на ответника са извършените от ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска . Те, съобразно изхода на делото пред въззивния съд , са в размер на 153 лева , а не в пълния им размер от 607,98 лв , както е приел Софийски градски съд. По разноските за всички инстанции следва да се произнесе настоящия съд , след като отмени обжалваното определение. Разноски за първа инстанция в полза на Д. Д. не са искани и присъждани .Разноските за настоящата инстанция остават за страните , както са направени , тъй като и двете касационни жалба не се допускат до разглеждане .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 04.06.2011г., поправено с решение от 19.09.2011г , по гр.дело № 13333/2010г.на Софийски градски съд ІІ г състав,
Отменява съдържащото се в решение от 19.09.2011г по гр.дело № 13333/2010г.на Софийски градски съд ІІ г състав определение по разноските и вместо него постановява :
Осъжда Д. К. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,ж.к. О. к. бл. 418 да заплати на Т. – софия ЕАД сумата 153 лева разноски за всички инстанции
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .