3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1035
С. 26.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 408/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на физическото възпитание и спорта, подадена от пълномощника юрисконсулт М. В. М., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в, № 936 от 07.12.2010г. по в.гр.д. № 492/2010г., с което е отменено решението на Софийски градски съд, ГК, І отд., І с-в, № 1826 от 23.04.2010г. по гр.д. № 1391/2007г.и вместо това е отхвърлен предявения от Министерство на физическото възпитание и спорта против Д. К. Й. иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Ответникът по касация Д. К. Й. в подадения писмен отговор от особения му представител адв. Д. Н. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС взе предвид следното:
Въззивният съд е отхвърлил предявения от Министерство на физическото възпитание и спорта против Д. К. Й. иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за присъждане на сумата 28 798,17 лв., представляваща стойността на констатирани липси, по съображения, че не е установена причинна връзка между поведението на ответника и установените щети. Приел е, че когато се претендира обезщетение за липси по общия исков ред, в тежест на ищеца е да докаже не само липсите, но и причинната връзка между тяхното настъпване и поведението на отчетника. По делото няма данни и твърдения да е направена инвентаризация на имуществото на спортната база с оглед прекратяването на трудовото правоотношение на ответника, нито да е съставен приемо-предавателен протокол при напускането на Д. Й.. Не се твърди също така бившият отчетник да е присъствал на инвентаризацията. Поради това констатациите на комисията за липси, направени повече от месец след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, не представляват доказателство, че е налице причинна връзка между поведението на Й. и установените щети.
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос кой носи доказателствената тежест при иск по чл. 207, ал. 1,т.2 КТ за установяване на факта, че не е причинена вреда от липси или, че причиняването на липсата не е виновно. Твърди, че практиката на ВКС е непротиворечива, но по-долустоящите съдилища имат противоречива практика, видно от представените решения. Прилага решение по гр.д.№ 522/2008г. на Хасковския окръжен съд с което е прието, че в тежест на работодателя е да докаже наличието на трудово правоотношение със отчетника, настъпването на липса и нейния размер в резултат на дейността на отчетника, и момента на настъпването или откриването й; решение № 79/2009г. по гр.д. № 2189/2008г. на Софийски апелативен съд, което обаче не е окончателно и липсва отбелязване, че е влязло в сила; решение № 801/2000г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 345/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 1304/2005г. ІІІ г.о. ВКС, с които е прието, че при иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за отговорност за липси вината на отчетника се предполага, поради което в негова тежест е да докаже, че не е причинил щетата или, че това не е извършено виновно; решение № 232/2009г. ІV г.о. ВКС с което е прието, че на доказване по иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ подлежат фактите ответникът да е материално-отговорно лице и при неговата дейност да е настъпила липса на поверените му СМЦ.
ВКС намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не се констатира твърдяното противоречие в съдебната практика. По въпроса за разпределянето на доказателствената тежест при отговорност за липси по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК за отстраняване на противоречива съдебна практика решения № 380 от 02.06.2009г. по гр.д. № 758/2009г. на ІІІ г.о. ВКС, решение № 123 от 30.05.2011г. по гр.д. № 890/2010г. на ІІІ г.о. ВКС, решение № 56 от 10.03.2010г. по гр.д. № 450/2009г. ІІІ г.о., с които е прието, че в тежест на работодателя е да установи наличието на липса, възникнала по време на упражняването на съответната трудова функция /р. 56/2010г./, а в тежест на материалноотговорното лице е да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно.
В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че в тежест на работодателя е да установи настъпването на щетата по време действието на трудовото правоотношение с отчетника. Едва при наличието на тези елементи – липса и настъпването й по време на съществуването на трудовото правоотношение с ответника, влиза в действие презумпцията за виновно причиняване на щетата поради неустановения й произход, и в тежест на ответника е да обори законовото предположение като установи, че не е причинил щетата или не я е причинил виновно.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в, № 936 от 07.12.2010г. по в.гр.д. № 492/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: