3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1035
гр.София, 06.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3329 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК и чл.274 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Д. срещу решение № 16943 от 24.09.2014 г., постановено по в. гр. д. № 11573 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „В” въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 20.03.2013 г. по гр. д. № 39251 по описа за 2010 г. на СРС, ГО, 30 състав, за признаване за установено, че С. Т. Д. дължи на основание чл.31, ал.2 от ЗС на К. В. Д. сумата от 9 265 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 идеална част от апартамента в [населено място], [улица], етаж 5 за времето от 30.04.2002 г. до 23.07.2008 г., както и по частна жалба от особения и представител срещу определението от 24.03.2015 г. на въззивния съд, с което е отказано увеличаване на възнаграждението със сумата от 175,10 лв.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли съдът да приеме и разгледа исковата молба, без да е убеден, че тя изхожда от лицето, посочено като ищец при направено изрично възражение от ответника?
2. Може ли съдът без опора в закона да прехвърли доказателствената тежест от ищеца върху ответника и как това се отразява на решението?
3. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и без да изложи съображения защо ги отхвърля?
4. Следва ли изводите на съда да са в съответствие с установените фактически положения и да са логични?
Особеният представител счита, че присъденото му възнаграждение е под минимума, определен в Наредба № 1 от 2004 г., поради което моли да бъде отменено определението за отказ да бъде увеличено.
Ответникът по жалбата К. Д. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ответницата е оспорила подписа на ищеца под исковата молба едва във въззивната си жалба-след срока по чл.193, ал.1 от ГПК, поради което следва да се приеме, че оспорването не е своевременно, исковата молба е подадена от ищеца и въззивното решение е допустимо. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
За да признае дължимостта на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС, въззивният съд е преценил всички събрани по делото доказателства и е обсъдил възраженията на ответницата. Тя е заявила, че не е създавала пречки на ищеца да ползва жилището, но когато ищецът е поискал от нея да уточни кои помещения може да ползва, не е последвал отговор. В този случай въззивният съд е приел, че тя не е доказала да е предоставила на ищеца възможността да ползва процесния апартамент, а той да се е отказал да се възползва от тази възможност. По отношение тежестта на доказване този извод на въззивния съд съответства на мотивите на ТР № 7 от 2.11.2012 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС. Следователно съдът не е прехвърлил доказателствената тежест върху ответницата в нарушение на процесуалните правила, поради което по втория въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
Въззивният съд е анализирал подробно свидетелските показания, аргументирал се е защо не ги кредитира, позовавайки се на писмените доказателства, обосновал е достоверността на техническата експертиза. Следователно са били обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност, изводите на съда съответстват на тези доказателства и са логични, затова няма основание да се допусне касационно обжалване и по другите два въпроса на касатора.
Частната жалба на особения представител срещу определението, с което е отказано увеличение на възнаграждението, е неоснователна. Особеният представител е поискал присъждане на възнаграждение, което е изчислил според измененията в Наредба № 1 от 2004 г. от 28 март 2014 г., но процесуалните му действия /подаване на въззивната жалба и посочване на доказателствени искания/ са извършени преди тази дата, а възнаграждението вече е било внесено на 24 март 2014 г. Тъй като измененията имат действие занапред, не трябва да се присъжда допълнително възнаграждение от 175,10 лв.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите въпроси касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска, а определението от 24.03.2015 г. трябва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касационната жалба не е ангажирал доказателства за извършени разходи в касационното производство, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16943 от 24.09.2014 г., постановено по в. гр. д. № 11573 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „В” въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 20.03.2013 г. по гр. д. № 39251 по описа за 2010 г. на СРС, ГО, 30 състав, за признаване за установено, че С. Т. Д. дължи на основание чл.31, ал.2 от ЗС на К. В. Д. сумата от 9 265 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 идеална част от апартамента в [населено място], [улица], етаж 5 за времето от 30.04.2002 г. до 23.07.2008 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 24.03.2015 г. в. гр. д. № 11573 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „В” въззивен състав
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: